вторник, 25 октомври 2011 г.

Зелето


По това време по улиците на града ни се тътркалят зелки.
Спускат се красавици към пазарите, тракат високите им токчета, а лакираните нокти с цвят на седеф докосват зелевите глави - избират само онези здравите, средно големите, добрите за кисело зеле.Дори човек да се издигне колкото си иска високо, да изскубне родните си корени и да се превърне в изтънчен интелектуалец, само е въпрос на време кога ще го видите нарамил чувал зеле на раменете си.Зелето е по-силно от всичко!
Сарми с пушени ребра, кисело зеле на фурна, зелева чорба...Наред с картофите и боба киселото зеле е третото основно ястие в нашата национална кухня.За салатата от кисело зеле, поръсено с червен пипер, и да не говорим.Как изобщо бихме могли да живеем без нея?
Погледнете само с колко любов и внимание нашият уважаван философ подрежда зелките в кацата, попарена преди това с вряла вода; как сипва солта, как равномерно разпределя лютите чушчици и изчистения хрян.Зарязал важните дела и университетските катедри, два пъти седмично като някакъв вампир слиза със свещ в ръка, за да претака зелето.За какво толкова мъка и толкова труд? Нима в магазините няма кисело зеле? Има, но в нашия народ все още тлее дълбоко недоверие към "държавното" зеле.Всеки открива в собствената каца селски дом, от който е дошъл баща му, ако не и самият той.И макар строителите да издигат модерни небостъргачи със смели линии, вонята на кисело зеле се изкачва с асансьора и до най-затворения "живинг"-рум.

Да ни е сладко зелето!

momo

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Кафето


Кафето е най-важното второстепено нещо в нашия живот.Струва ни се, че без всичко можем, но без кафе - не!И когато нямаме съвсем нищо у дома, ще почерпим госта с последните остатъци от кафето в мелничката...
Начинът, по който се приготвя и пие кафето, е и сигурната граница между манталитета и цивилизацията.Докато на Север и Запад пият късо еспресо между другото и набързо, кажи-речи на крак, облегнати върху бар-плота, Изтокът най-напред сяда и на спокойствие прави преглед на деня през тази сладко-горчива житейска пауза.
Турците възприели от арабите обичая да пият кафе и го пренесли в нашите краища.Затова го и наричаме "турско кафе"! Интересното е, че след като са ни научили да пием кафе, турците преминали към пиене на чай.Било каквото било, но когато една година на остров Родос поръчах "турско кафе", келнерът едва не ме изхвърли.
- Господине - каза разгневено той, - тук се пие сам гръцко кафе! Ако желаете турско, ето - отсреща е Мала Азия, плувайте...
Мога да кажа че съм опитвал почти всички кафета на света, од блудкавото американско кафе, което се пие в специална чаша за кафе с мляко; латиноамериканското "Негра кафе", италианските еспресо и капучино през френското филтър до супер-сладкото гръцко кафе в чашка като напръстник и австралийското , което и не прилича на кафе, а на чорба със следи от кофеин...Но никога и никъде не съм открил неповторимия вкус и аромат на кафето, което горе, под Вратнишката порта, печеше в прибора си и чукаше с дървен токмак в каменен хаван прочутият сараевски кафеджия Вейсил ефенди, и сервираше с благоговение, по истислаха, без бързане, сякаш цялото време на света е пред нас, докато мракът полека се спускаше над покривите на града в котловината.
Разказват, че когато един стар аполитичен ефенди в трудните времена на политически обрати и уйдурми поръчал обичайното си кафе в своето кафене, келнерът го попитал какво кафе иска - сръбско или турско, при което той се отказал от кафето и рекъл:
- Дай един чай!
- Китайски или руски? - попитал келнерът, а ефенди махнал с ръка и сдържано казал:
- Донеси ми чаша вода.
При нас, по принцип, има много повече видове кафета и начини, по които се пият, отколкото в която и да било друга страна на света.
Тук най-напред са двата основни вида: максусия (вари се с любов и за добре дошли, значи максус) и сиктеруша - дискретно подсказва на гостите, че посещението е завършено.
В Босна има и кафе - доливуша (или разговоруша), когато се долива, за да трае удоволствието по-дълго.
У нас с кафето се ражда любовта, коват се заговори, лекува се махмурлук, провеждат се събрания, помирват скарани, утешават вдовици, а клюкарстването по адрес на ближните (най-изявената ни национална черта) и насън не би било възможно с някоя друга напитка...
Е, благодаря ви за кафето и извинете, ако нещо не е било наред!

momo