А къде сме ние...?!?

Тая снимка я видях в чудесния блог на д-р Филипов и реших, че трябва да я обнародвам в нашата кръчма... Нека помним какви мъже, балканци (в Пазарджик) е имало ! А ние, какво?! Мезета ,гевезелъци ... впрочем, то ако опъваш по 40л , едва ли ти остава място , макар, че знае ли човек... има и такива, за които дядо ми казваше "Тоя ако ми е едно прасе -няма колене, направо с лопатата ще го отрепя!" :))))
Имах един такъв колега , яде като за последно, а вейка ... А аз, ...дрънкам глупости за големия камък и змията под него... айде, отплеснах се.
Ама не ми се струва много верно това, (вижте текста на снимката) , май и тогава журналистите не са били много цвете за мирисане (да ме прощават вероятните такива :))))

Това е вредно...

...за вашето здраве! :)
---------------------
Но ако така, или иначе сте решили да ги направите (мисля, че почти няма човек, който да не ги обича) ,то искам да ви дам своите препоръки .
След нарязване ги премийте със студена вода и задължително подсушете с кърпа. Тук ще споделя едно мой патент : за по-бързо аз ги разстилам на една кърпа ,след което ги продухвам със сушоара ..:))))
След набрашняване и изтърсване ,следва пържене. ТУК е най-главното . Пърженето най-добре да е в смес свинска мас-олио ,в отношение 1:1 !!!
Неповторимо хрупкави отвън и меки и ароматни -вътре. Пържа ги във фритюрник и това, като изключим цацата е почти единственното приложение на този уред в къщи. :)))
Може и в тигана, но е много бъзиклива работа. След пържене е добре да се отцедят върху домакинска хартия
Повечето ги обичат с настъргано сирене, но аз си ги харесвам поръсени с шарена сол и...оцет!
-----------------------------------
Открих и друго - с една чаша доматен сок, вместо безалкохолно са идеална компания на водката ! Наздраве!

Вече има !

Не казвам колко е :)

Гъби с...

Вдъхновен от мезетата на Кръстю, реших да пусна и аз нещо бързо:
запържват се стар кромид и чесън - размери и пропорции на вкус;
запържват се домати - пресни или от консерва, количеството по усмотрение;
запържват се печурки и/или кладница и/или каквито гъби имате, като преди това се бланшират.
Всичко се смесва.
Добавят се други мерудии - пак на вкус.
Ако ще идва на гости тъщата, респективно - свекървата, кръщаваме манджата „Пърженица Медичи“ и подбираме по-внимателно гъбите. Ако не иска да я опита знаете какво се прави...
Наздраве!

Праз със сирене и яйца на фурна*

ПРОДУКТИ: 4 стръка праз 250 гр. сирене 1/2 ч. чаша олио бучка масло –около 30гр 2 яйца 2 с. л. брашно червен пипер(лют), сол
--------------------

ПРИГОТВЯНЕ:
Празът се нарязва на кръгчета и се сварява леко в подсолена вода. Изважда се от тенджерата и се оставя да се отцеди. Отделно в тиган се запържва брашното до златисто. На дъното на йенска тенджера се слага малко мазнина. От горе се изсипва половината от сварения праз. Върху него се натрошава сирене.Поръсвате черен пипер. Отгоре слагате останалия праз. Запърженото брашно се разрежда с водата, в която е врял праза на не много гъста кашичка. Прибавят се и двете разбити яйца и черен пипер. С този сос се залива праза и се слага да се запече в предварително загрята фурна. След като яденето се опече и се извади от фурната се залива с разтопено масло преди да се сервира.

-----------------------
Подходящо е както за основно ядене, така и за мезе на бяло вино.
*По желание на Gloxy-Floxy

Руска салата "Класик - ретро"

...Другарки и другари, нека ни е честита Новата.....

**************
"...А бяхме млади...А?!
---------------
(Наборе, помниш ли купичката? От празничният сервиз е...) :))))

Печен картоф,

Летни спомени....

Такива ли са по София ,наборе? ...:)))
По морето повечето са такива, ама тази снимка май не е от нашето море.Не съм я правил аз и не зная автора. ..И тя е от колекциите в старите папки, на които правя тези дни ревизия...
Просто тук е 15 градуса и май много народ взе да гледа умно като Марко :))))

Следпразнично

Ето ви един колаж "радост за окото".Правил съм го в началото на годината, вероятно по подобен повод .:))) Бях го забравил и сега го видях като преглеждах стари папки.

Спомени...

Приятели, след вашите прекрасни постинги аз просто нямам какво друго да добавя!
Все пак, за да не помислите, че се изхулзвам като скъсан терлик, ще споделя някои спомени от детството...
Преди Бъдни вечер татко купаваше елха, поставяше я на кръстачка, а аз и майка я окичвахме. Имаше играчки, останали още от нейното детство, прекрасни гирлянди, памук за сняг и най-отгоре блестящият „връх“! За сведение на някои по-млади колеги и тогва не се слагаше петолъчка най-високо на елхата.
Баща ми отиваше в мазето да вади зеле и туршии, майка започваше с подготовката на трапезата. Тук няма да влизам в подробности. Вие сте ги описали по-добре. Татко разчупваше питката с късмет, наричаше на Бог, на Богородица, на къщата, на всеки от нас и гледахме на кой се е паднала парата. Кой знае защо тя винаги беше в моето парче питка :)...
В интерес на истината, не трябва да приемаме нещата толкова идилично. Всичко, което ви разказвам ставаше под мрачният и сив похлупак на комунизма. По улиците се прокрадваха хора с бомбета и вдигнати яки на шлиферите, чуваха се изстрели, взривове и писъци... Под кревата обикновено се подаваше поне един чифт непознати обувки, някой пушеше под масата, а под елхата задължително слагахме едно устройство, на което зловещо проблясваха червени лампички в ритъма на „Интернационалът“, заобиколено от небрежно разхвърляни томчета на Маркс, Ленин и Живков... Мъка!
За обяда след Рождество майка ми правеше поне два вида баница, баклава и печена гъска или патица... Досещате се, че от тогава такива вкуснотии не съм хапвал, пък и не мога да опиша как ги приготвяше :). Това защото вниманието ми бе отвлечено с опити да разбера какво ще ми донесе Дядо Мраз на Нова година.... Бедните ни детски сърчица, стиснати в железният юмрук на Партията, не знаеха, че има и Санта Клаус или пък „Кока-Кола“ още не бе реализирала този проект... не помня...

Спомени много и все различни за всеки от нас :)
Искам да ви помоля да погледнете постинга на  моят Приятел kuracpalac, който ме накара да си спомня и за други неща, освен празничните обеди и вечери...

Пожелавам ви много здраве и късмет, на вас и на вашите семейства!
Весели празници!

Питка и жито

Ето какво правя аз на Бъдни вечер.
Слагам 9 ястия, колкото са месеците на бременността (вероятно заради склонността ми да смесвам езически и християнски ритуали J)
На масата слагам варено жито, питка с пара, варен боб, пълнени чушки, сърмички, тиквеник, в една паница лук и чесън, в друга – орехи и плодове (ябълки, дюли, круши), в купичка мед.
По средата на масата слагам паничка със сурово жито и забодена в него свещичка. Паля свещичката, паля си и тамяна в кадилничето. Прикадявам масата и моите хора и си мисля хубави неща. После прикадявам къщата, двора, портата и поради липса на друг добитък – кучето. После си загасям кадилничето.
Мъжът ми разчупва питката. Слагам първото парче на иконата на Богородица, хвърлям лъжичка жито в огъня, загасям си свещичката и започваме да вечеряме. Свещичката пазя за третата кадена вечеря. Като си похапнем се местим с виното на друга маса, а храната оставяме до сутринта. Детенцето пие вода от ошаф.
Ей това е при нас. Правя това, което съм запомнила от баба си. Не съм запомнила всичко, но все пак е нещо. Може ако си имате дръвчета в двора да сложите и стиски слама по масата за украса. Ние понеже имаме и аз се грижа за тях, прибирам сламата и я окачвам по тях за Гергьовден – изключително уважаван от мене празник.

В боба, чушките и сърмичките няма нищо ново. Само, че сърмичките не ги варя в тенджера на котлона, ами във фурната. Нареждам плътно лозови и зелеви сърмички в останалата електрическа тенджера, дето й се загуби капакът с реотаните (Славунчо, не може да не ги помниш тия :-) ), слагам вода и слагам във фурната. Стават много вкусни. Ще напиша как правя аз питката и житото. Макар, че и в тях няма нищо особено.

Варено жито.
Сварявам рано сутринта житото докато се поразпука. После го слагам в гивгира и го измивам добре със студена вода да не лепне. Постилам на маса, която няма да ползвам голяма хавлиена кърпа, отгоре слагам тъкана кърпа (или чаршаф) и разстилам отгоре житото на тънко. Оставям го дъ съхне 5-6 часа докато си гледам другата работа. Обикновено варя половинка жито, защото моите много го обичат. Като изсъхне го събирам с лъжица и го слагам в купата. Слагам около 1 шепа галета (винаги го правя на око и не зная точно колко. Този път ще засека), ситно настърганата кора на един лимон, около 1 чаена чаша счукани орехи и пудра захар на вкус. Първо разбърквам житото с галетата. После слагам всичко останало и разбърквам отново. Ако не обичате много сладко, внимавайте със захарта . слагайте по малко докато ви хареса. Накрая отгоре поръсвам пдра захар и канела през цедака за чай, за да е ситничка.

Питка.
1 блокче мая
2 чаени чаши топла вода
1 супена лъжица сол
1-2 супени лъжици захар
2 супени лъжици оцет
3-4 супени лъжици олио
Около 1 кг брашно

Разтварям маята в една чаена чаша топла вода (да не е гореща, защото се пресича маята). Поръсвам със захарта и оставям маята на топло в стаята да втаса 10-тина минути. През това време пресявам брашното два пъти в тава. Правя по средата кладенче и слагам вътре още една чаша топла вода, маята, солта, оцета и олиото. Полекичка замесвам меко тесто (да лепне по ръцете). Покривам тестото с кърпа и го оставям да втаса 40-50 минути (внимавам да не превтаса, защото после питката не се навдига). Като втаса го помесвам пак. Отделям две малки топчета и останалото разделям на три топки. Разточвам ги поотделно с диаметър около1 педя и дебелина 1 см. След това мажа първата кора с маргарин, слагам отгоре втората кора, намазвам и нея с маргарин и слагам отгоре третата. Разточвам ги заедно с диаметър около 2 педи. Намазвам пак отгоре с маргарин. Нарязвам на 16 парчета като торта. Слагам едното отделено топче в средата на намазаната тава за печене (добре е да е по-дълбока) След това всяко от нарязаните парчета завивам на фунийка така: полукръгчето оставям към мене, а върхът на триъгълничето сочи направо. Хващам лявото ъгълче и започвам да завивам на фунийка, като левият ръб е винаги прав. (като я направя ща приложа снимки :-) ) Нареждам фунийките в тавата, като връхчето сочи към топчето в средата, а широката част към края на тавата. Между тях оставям разстояние. Замесвам второто отделено топче на по-твърдо тесто и от него правя кръст за средата, цветенца, слънчица и пр. за украса. Налепвам ги отгоре и оставям пак да втаса 10-тина минути. После слагам във фурната. Отгоре може да се поръси със сусам, може с разреден във вода медец и т.н. Пече се на 180-200 градуса. Като я извадя поръсвам с вода и завивам с кърпа.

! Когато не сме в пости я правя по същя начин, само че вместо две чаши вода слагам 1 чаша вода, в която е разтворена маята и ½ чаша прясно мляко и ½ чаша кисело. Тогава не слагам оцет. Освен това в кладенчето слагам и 3 цели яйца и един белтък, между трите кори мажа с масло, а не с маргарин, а на последната голяма кора като намажа с масло поръсвам и натрошено сирене. Най-отгоре мажа питката с отделения жълтък.

С една дума – женска работа :-)

Весели празници на всички! :-)

По-, по-, най- ...

Една снимка на приятеля ми Жоро, както обещах, в сферата на нашите интереси :).

ГРЕЯНО ВИНО

е-списание МАРГАРИТА/брой 1(8)/2002 Рецепти за греяно вино:


ГРЕЯНО ВИНО
_____________________________________________________________________________

Подхожда за дългите зимни вечери. Наричат го още глинтвайн (от нем. gluhende Wein — горещо, пламтящо вино). Приготвя се обикновено от червено вино с добавяне на захар и подправки, канела, и карамфил. Понякога се добавят ром, коняк, ликьори, лимон, ябълки, но в такова количество, че добавките да не променят вкуса, а само да му придадат по-приятен и благороден аромат.
Греяното вино е подходяща напитка за болните в периода на възстановяване след инфекционни заболявания, при физическо и психическо изтощение.
Хубаво е греяното вино, защото освен тялото, сгрява и душата. Ето няколко най-популярни рецепти за това чудесно питие.


Класическа рецепта

1 бутилка трапезно червено вино,
5-6 карамфилчета,
мускатно орехче — количеството му е според вкуса,
60-70 г вода, 1 суп. лъж. захар.


Карамфилчетата, настърганото мускатно орехче се заливат с водата в джезве и се варят 1 мин., след което сместа престоява около 10 мин. Виното се излива в тенджерка и се поставя на огъня. Когато стане топло, в него се изсипва настойката от джезвето и се добавя 1 лъж захар. В никакъв случай виното не се оставя да кипне, а просто трябва да се свали от огъня достатъчно горещо. Може да се разлее веднага в чашките или да се излее в керамичен чайник.
____________________________________________

Ябълково греяно вино

1 л червено вино,
чаша и половина захар, 2 ябълки,
15-20 зърна черен пипер,
канела на пръчки,
4-5 зърна карамфил, лимон.


Във виното се добавя захарта, нарязаните на кубчета ябълки и подправките и се довежда да кипене. Сваля се от огъня и се оставя за 10-15 мин. да поеме аромата. Прецежда се и се разлива още горещо. Във всяка чаша се поставя резенче лимон и по желание няколко кубчета ябълка.
______________________________________________________

Ароматно вино

1 бутилка червено вино,
1 чаша вода,
1 чаша мед,
1 чаша ром,
1 чаша захар,
карамфил, кардамон, канела, мускатно орехче по вкус.

В тенджерка се излива виното. Добавят се вода, мед, ром, захар и подправките. Всичко се кипва и прецедено се разлива горещо по чашите.
________________________________________________

Зимна рецепта

1 бутилка червено вино,
1 л силен черен чай,
канела и карамфил по вкус.

В емайлиран съд се излива виното, а после и чая и се довежда до кипене, добавят се подправките и се оставя да поеме аромата им 2-3 минути.
_______________________________________________________


Глинтвайн по немски

1 бутилка червено вино,
100 г захар,
5 г канела,
10 г карамфил,
100 г коняк,
лимон по вкус.



Поставя се на огъня виното, смесено с водата, захарта, канелата и карамфила и се нагрява до кипване. Оставя се да се отстои 10-15 мин., прецежда се, добавя се коняка и се разлива в предварително затоплени чаши. Във всяка чаша се поставя резенче лимон. Поднася се горещо (75-80° С).
________________________________________________

Добрата стара рецепта

1 бутилка червено вино,
1, 5 чаши вода,
1,5 чаши ром,
0,5 чаша мед,
0,5 чаша захар,
8 карамфилчета,
по вкус - кардамон, канела, мускатно орехче, ванилия.

В емайлирана тенджерка се излива по 1,5 чаши вода и ром, добавя се по полоин чаша течен мед и захар (ако медът е кристализирал, може да се разтопи на водна баня). Добавят се подправките. Кипва се и се разлива горещо по чашите през цедка.
___________________________________________________


Каролина (оригинална естонска рецепта)

400 мл червено сухо вино,
75 мл коняк,
50 мл водка,
50 г захар,
настъргано мускатно орехче,
карамфил,
3 щипки канела,
2 зърна бахар.

Виното се излива в емайлиран съд, добавят се захарта, подправките, грее се, без да се стига до кипене. Разбърква се с дървена лъжица. Преди да се свали от огъня се доливат спиртните инградиенти (коняка и родката), отново се грее, без ад се кипва, излива се в термос и се оставя минимум за 1 час.

КОЛЕДЕН ОБЯД

Пържоли от свински бут на тиган ---------------------- Продукти: 4 броя свински пържоли от бут (врат) , смлян черен пипер ,кимион, червен пипер (лют), 5 листа кисело зеле
---------------------
Приготяне : • Пържолите се нарязват с дебелина около 1см, измиват се и се подсушават . • Леко се начукват и поръсват с черен пипер от двете страни. • Оставят се да престоят на хладно 30-60 минути. • Пържат се в похлупен тиган на средно силен огън до зачервяване. • Приготвя се съд с подходящ диаметър (спрямо пържолите) и дълбочина от йенско стъкло, или порцелан • На дъното се поставя първият лист кисело зеле, върху него първата готова пържола, ръси се с кимион ,червен и черен пипер (сол по желание. Мисля, че тази в киселото зеле е достатъчна) + Съвет : Не солете никога месо преди термичната обработка. Измъква му сока и става сухо. • Така редувате листа и пържоли, като ръсите между тях. Завършва се с лист кисело зеле. . Залива се отгоре с отделената при пърженето в тигана мазнина и се захлюпва.
-------------------------------------
След около 30 мин.(един аперитив време) листата се наряват, както са със соса и подправките и се поднасят като гарнитура към пържолите. Като допълнителна гарнитура може да се поднесе и от вчерашната салата (с печен лук и орехи)
------------------------------------
Обяснение: Както забелязвате, отново просто ястие, при което се разчита единствено на качеството на продуктите. Прясно смлян черен пипер, качествено кисело зеле (най-добре домашно) и най-важното - прясно месо. Защото според мен едно месо, което като мен не си помни годините и е висяло по фризери, каквото и да го правиш...нали?!

Салата с печен лук и орехи

Като помислих малко, реших, че най-добре е да се спра на нещо просто и вкусно, което е същевременно и универсално. Както знаете, свършенството е в простотата (не в простотията),
Ориентировъчни количества:
--------------
8 глави кромид лук, средни 1/2 ч.ч. орехови ядки 8 кисели краставички 1 с.л. зехтин 1 с.л. ябълков оцет щипка чубрица
* Кромид лука се измива и се правят 2 среза с нож на кръст, като отдолу главата лук остава неразрязана (и необелена)
* Сложете ги в тавичка и ги печете около 30 мин в предварително загрята фурна на 200 градуса;
* като изстинат лука се обелва и се нарязва на едро;
* Ореховите ядки се запичат на сух тиган;
* В купа за салата се смесват кромид лука, нарязаните на кръгчета кисели краставички, ореховите ядки се накълцват, или начукват и се овкусява със зехтин, ябълков оцет и стрита чубрица.

Главите лук може предварително да се начукат с дървен чук.
Поднесен с топла пита и шарена сол това е чудесно ястие!!!
Направете го и няма да съжалявате.
---------------------------
...И освен това е идеална гарнитура към печеното месо, или свинския кебап на следващия ден, когато се блажи.:)

Символика на коледната трапеза

Конкретна рецепта ще представя, разбира се, вероятно утре, или в другиден. След домашната консултация. Постна ще бъде ,разбира се... А сега ми се иска да посоча това. Зная, че за повечето от нас, особенно по-старите това не е ново, но традициите за това са традиции, защото са се повтаряли ,нали ?! :)
+++++++++++++++++++++++++++++

* Сложете на масата мед – за да ви е сладък животът. * Лук сложете, за да е много имотът, като люспите му. * Чесънът пази от зли сили. Скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието. * Житото, най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата, житните класове са стилна украса за празничната маса. * Добре е да сложите семки тиквени, слънчогледови и много ядки. * По орехите можете да гадаете за здраве и късмет, хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности. * Напълнете фруктиерата с плодове, топлината от оранжевите и червени плодове ще украси масата и ще предаде топлина. * Напълнете кана с червено вино. * Елховите клонки украсяват маса. Не забравяйте свещите. * Вечерята започва рано. Най-хубавата част от празника е, че семейството се е събрало, всички заедно и споделения трепет от очакването на празника не може да бъде заменен и от най-скъпото меню. На трапезата на Бъдни вечер е задължително да поднесем пита. Поверието изисква питата да е домашно приготвена – тъй като представлява символично жертвоприношение. Украсява се с кръстове, кръгове и цветя – символ на плодородието. В нея се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината. Някъде пъхат и дрян за здраве.

Призив!

Уважаеми съучастници!
Ще мина без увертюра, щото започна ли я не се знае кога ще я свърша...
Та, на въпроса. Предлагам всеки от нас, а и всеки който желае, разбира се, да опише вечеря за Бъдни вечер и обяд за Коледа, такива за които е чувал, помни, ще или би искал да направи. Благодаря!
Второто нещо е, че всеки от нас, седнал край кръглата маса, вече има администраторски права. По този начин мисля, че съвместния ни „проект“ ще стане наистина такъв и всеки ще може да се изяви в празничната украса и настроение на кръчмето!
Ами, това е!
Отивам за кафето...

:) В тази красива снежна сутрин ...

... искам да ви предложа гореща закуска, по същество - попарката на прадядо ми, за когото съм разказвала вече в публикацията и коментарите тук, поради което няма да се отплесвам в идилични спомени.
Макар и елементарна, закуската е доста алтернативна (не съм виждала някой друг някъде другаде да я приготвя), вкусна, ароматна, засищаща не бих казала, но определено дава енергия. Не е подходяща за време на пост, но той ще свърши скоро.
И така, попарата е от:
горещ липов чай, сварен до почервеняване и умерено подсладен, което означава все пак да е достатъчно сладък
и
надробено сирене, което ако обезсолявате по принцип, за случая не би било добре да е напълно обезсолено.
И ... това е всичко. Ако сте отказали закуската, като дневно хранене, както аз направих още преди двайсет години, рецептата е добре приложима върху злояди деца и внучета, каквото се твърди, че съм била ... преди много време :)).

Красив декемврийски ден! Душата ми пее от тая белота и снежни клони навън! Пожелавам същото и на вас :)!

"Походния" хляб

Драги Прители, това е рецептата от нашата Мем

Ето, Славунчо "походния" хляб на една от пра-бабите ми. Бежанци са от Одринска Тракия. Тъжната история на тяхното разоряване и преселване е за съжаление слабо застъпена в историята и в документалистиката ни. Ама бабата била много спретната домакиня. Като стигнали най-накрая до Стара Загора ги разквартировали в едно училище - всяка стая разделена с тебешир на 4 и във всяка част - семейство. Бабичката ставала в тъмни зори и започвала да хлопа с тенджерките, а от другите квадрати се сърдели, че шуми. А тя какво да прави, жената - трима сина и мъж изпраща на работа, няма гладни да ги прати я. Ей с какво ги хранела - в моята къща го наричаха трахана. Може да има и друго име.
2 круши, две ябълки, две дюли, малко моркови, малко тиква, червени чушки около килограм, домати около килограм, копър, сол. Всичко се смелва сурово (навремето са го варили) Започва да се замесва с брашно докато стане на твърдо тесто. Почти не се слага вода, защото от ленчуците и плодовете има достатъчно. Прибавя се и разтворен в топла водичка квас от миналогодишната трахана.
Омесваш и оставяш. То втасва, ти пак месиш и оставяш и така 3-4 дена докато поспре да втасва. Късаш на малки питки или на залъци и сушиш. Като изсъхне хубаво стриваш, или смелваш с машинка и прибираш в хартиена или платнена торба.
После цяла зима си папкаш така: Вечерта се накисва в студена вода. Сутринта го вариш малко докато стане на попара, надробяваш сиренце и препечен хляб, отгоре заливаш с препечено масълце. (Може и без екстрите като си в поход :-))
Ние много държим на кваса от миналата година, защото той ни се прехвърля още от бабата. Един мой чичо го носи чак в Америка и го върна отново в България. Ама на практика започва да втасва и без квас. :-)

ПАЧА

Въпреки, че е още пости, ето една рецепта за пача- чорба.
Ще и дойде времето.

И един предпразничен поздрав. Текста може да ви се стори някак си...незнам :)))
Но това е основно "изкуството на прехода". Има свобода на словото, дето се вика...
Пък и кръчма, в края на краищата .
Музиката даже е балканска :))

За културата на храненето

Може би мислите, че това не е подходяща тема за една кръчма, още повече - балканска, но ще видите, че е...
И аз ще разкажа една история от началото на миналия век, чута от дядо ми - българин от Битоля.
Седял си той в едно кръчме, в Истанбул, и обядвал. Хапвал запечена агнешка главичка, с особено удоволствие, както си му е редът - с ръце. По едно време на съседната маса се настанила добре облечена - по европейски образец, госпожа. Докато разглеждала менюто, забелязала какво и как обядва дядо ми.
Тук само ще вметна - не заради семейната чест, а заради историческата правда, че дядо ми Михаил, както и дядо ми Димитър, е бил елегантен и интелигентен мъж. Не знам откъде Алеко е извадил бай Ганьо - сигурно е имало и такива хора, но те не са били „типичните“ българи, както толкова години се опитват да ни убедят... Но, това е друга тема, а за навика ми да се „отплесвам“ всички знаете :).
Та, поръчала си въпросната и за нея печена агнешка главичка и така започнало приключението й. Който обича този деликатес знае, че туй нящо се яде само с ръце, по друг начин е невъзможно. (В повествованието, разбира се, става въпрос за цяла главичка, а не за парченца месо, поляти с нещо, както често се поднася сега.) Госпожата попаднала в трудно положение - от една страна ястието ухае неповторимо под носа й, от друга - всичките й опити да отчопли нещичко с ножа и вилицата завършили с неуспех. Дядо, като галантен кавалер, не можал да понесе страданията на дамата и й обяснил какво да направи. Тя не била от особено притеснилните, послушала съветите и омела всичко. Какво е станало след това дядо никога не каза, но малко ли е, дори само това, да направиш една жена щастлива :).
Сетих се за тази история преди няколко дни, когато гледах по един от каналите, как дресират някакво хлапе да се храни „културно“ - с нож и вилица. То вземаше приборите винаги наобратно - ножа в лявата, вилицата в дясната. Очевидно така му бе по-удобно. Майка му търпеливо повтаряше, обясняваше и накрая хлапака не издържа и напълно сериозен изтърси: Добре де, мамо! Какво значение има в коя ръка е вилицата, в коя ножа? Нали устата остава винаги по средата!
Та така...

Босненски питки - Сомун

Драги Приятели,

Вчера беше голям Празник.На по знаещи оставих да готвят рибите, картофки, салатки, а аз взех и направих сомуни.
Ето как...

Продукти (за много сомуни):

1 кг брашно
20 г суха мая
1 ч л захар
2 ч л сол
около 300 мл хладна вода


Потребни продукти и прибори



Хубаво размесваме продуктите поне 15 минутки и оставяме тестото да почине един час



Разделме тестото и оформме сомунчета



Готовият продукт слагаме в тавата (одгоре ги леко мацнем с топла вода), тавата сме преди това намазали с олио.Пак лека половин часова почивка.



Воила, ето ги...Малко са грознички на вид, но са много вкусни и ухаят прекрасно.

През целият процес на приготвяне, майстор готвач може да се черпи с винце, или с ракийка или с каквото си там обича.

Айде наздраве!

За кръчмата ... и жената

Историята е от с.Караш, Врачанско, от първата половина на миналия век.

Живяло в селото семейство. Вече не били в първа младост.
Мъжът обичал да си пийва. Вечер, като си дойдат от нивата, прибере и нахрани добитъка и право в кръчмата. По онова време в селото, макар и неголямо, имало седем кръчми.
Бабата обаче и тя не падала по-долу. Сготви, много, ама много набързо, грабне тоягата и излезе на улицата:
-Да сте виждали мой Иван, Господ да го убие?
И някой каже:
-Ами той отиде в кръчмата на ...
И тя хване точно в обратната посока. Влезе в първата кръчма, ръцете на буквата Ф, тоягата, разбира се, не изпуска. И почне да вика и да кълне:
-Къде е мой Иван, Господ да го убие? От колко време съм сложила масата! Яденето се влои! Цяла нощ ли ще го чакам, да му принасям и да му отнасям? Утре в тъмно трябва да ставам, а той, Господ да го убие ....
Вика, вика, пък се повърне към кръчмаря:
- Я ми сипи петдесет драма ракия, че ми изсъхна гърлото да викам заради пусти Иван, Господ да го убие!
Обърне я на екс и тръгне към втората кръчма, където започва отначало:
-Къде е мой Иван, Господ да го убие? ...
И така обиколи шест от седемте кръчми, в седмата, където на практика е неин Иван, Господ да го убие, хич и не влиза, тръгне си към къщи. Защото ... все пак на този свят трябва да има някаква справедливост. Тя нейното за деня си го е взела, защо да разваля и рахатлъка на Иван, ... Господ да го убие :) !

Тази история я знам от чичо Стоян, близък, когото загубих наскоро, и е от родното му село. Нямаше случай, някой да е влязъл в къщата му и той да не е извадил от "последната"(ракия). С удоволствие се възползвах от възможността да увековеча този мил спомен и затова ...
Наздраве :)!

ПОСТИ

Тъй, като спазвам този и Великденският пост, днес направихме една много сполучлива според мен комбинация : Боб яхния и салата - стъргани ряпа и моркови с маслини. Ряпата и морковите в отношение 2:1 , а маслините бяха черни, обезкостени и нарязани (има такива на нашия пазар) ,но може и други. Добре е зехтинът да е повечко, а солта - по-малко ,защото маслините по начало са солени. Може и олио.Жена ми например не обича зехтин.
---------------------------
Хубавото е, че комбинацията - боб- ряпа добре продухва системата, но от друга страна ни прехвърля в графата на австралийските овце и някой може да се сети да ни обложи с данък :))))

Уточнение

С риск да стана досаден, но... който иска да се присъедини към блога като автор, трябва да посочи e-mail, на който да го поканя и трябва да има регистрация в blogger.com. Съжалявам, но такива са изискванията...
Ако нещо не е така - казвайте.
Ако не желаете да публикувате e-mail адреса си в блога, можете да ми пишете на slavuncho@gmail.com.

Тринки, но добринки :)

А ето и първите три предложения за трапезата. Те вече бяха описани в един друг блог, но май мястото им е тук:

•  Намираш голяма глава стар кромид лук, парче сланина, ръчен хляб - може и „заводски“, но в никакъв случай диетичен; сол и чубрица. Обелваш голямата глава стар кромид лук (може и да не я белиш - ако домързи, но люспите - все пак, не са ядливи); поставяш между две дъски - може и кухненски, и с няколко силни, точни и ловки удара с юмрук смачкваш до неузнаваемост; посоляваш; сланината нарязваш на тънко; отчупваш парче хляб, поръсваш с чубрица, меткаш отгоре парченце сланина, парченце лук, лапваш и така... до изчерпване на количествата. Това е!

Тъй хапва туй нещо slavuncho, а Кръстю предлага:

• Пастърма със стар чесън. Хубаво е пастърмата да се нареже на тънко, след това да се начука и претопли малко..Сол не трябва, хлябът- желателно да е домашен ,а виното - мавруд ...
• Препечена филия ,натрита с чесън и намазана със свинска мас и поръсена със шарена сол...За пиене- може зелева чорба със ситно накълцан праз и малко лют пипер...

Здравейте, приятели!

Преди няколко дни написах постинг, който има неочаквани разултати и един от тях е появата на този блог. В коментара си Zoka предложи да събера книга от стари рецепти; идеята прегърна и Кръстю, който вече води с две предложения.

Мисля, че изпълнението на тази идея е невъзможно, а и ненужно, за сам човек. Освен това, много от „рецептите“ не са само български, или само сръбски, гръцки, турски... Повечето от тях са известни из цялото райско кътче - Балканският полуостров, където поминуваме  от векове. В този смисъл, очаквам и други мрачни балкански субекти да се включат в начинанието.
Всеки, който има желание, може да стане член на „колектива“ и да публикува в този блог.  Разбираемо е, че за авторство не може да се претендира :).
Според мен е добре да избягаме от стандартните кулинарни рецепти: продукти, начин на приготвяне и т.н. Сигурен съм, че всяко предложение е свързано със спомени, преживявания, има своя собствена история. Разкажете я! Приложете снимки, музика...
Май много станаха приказките. Я, кое време е вече! Наздраве!