вторник, 12 януари 2010 г.

Един почти кулинарен пътепис - Част I

Драги Приятели,
Днеска ще ви заведя, с помоща на мой добър приятел, 75-годишен Симеон Тодоров от Бургас, в Република Сръбска, сръбската част на Босна и Херцеговина.Приятно четене и гледане!(за поголями снимки - цък на снимката)


При Брко на Слава

В Сърбия не празнуват именни дни. Но всяко семейство от векове си има свой празник „Слава“. За семейство на моят приятел Зоран от градчето Льюбине (Љубиње, Ljubinje), югоизточна Босна и Херцеговина това е 20 януари денят на Св. Йоан Кръстител.

Моят приятел Зоран, гражданин на света, сега — на София, открил ме във интернета, ме покани да идем при баща му на „Слава“. Тръгнахме на 18 януари рано от София.

Ще се опитам да разкажа.

Това кратко пътуване в Сърбия и Босна и Херцеговина не е атрактивно като пътеописание. С малки изключения тези 1600 километра отиване и връщане София до близо Дубровник пътят съм го минавал.
Сега седя отдясно от шофьора Зоран и насъбрах километри като „навигатор“ колкото за цял живот.
Вълнуващо беше пътуването ми с влак от Бургас до София — за пръв път от 18 години! Няма купета, нови седалки…билетът за пенсионер — колкото за кило свински врат.

Целта на пътуването – Любинье в Република Сръбска (Босна и Херцеговина)

Организирахме се добре. Зоран е предвидил всичко за сняг.(Като бяхме вече до асансьора, жена му ни донесе…веригите). В 6,00 в неделя 18 януари отлепихме от кв.”Света Троица„. Граничари и митничари на Калотина се сменят в 8,00 и трябваше да стигнем по-рано.
Зоран завързва беседи с граничните, сякаш допреди малко са яли-пили и се познават силно.
-Добар дан.
-Свакой дан.

След два часа бяхме на първата „Viva“ след Ниш за по едно кафе и чаша спомени. OMV-етата в Сърбия са правени по-късно и са по-модерни. Купуват се Борба, Политика и Утрински вести. Всякакви кисели води и течни кефири.


Авторът задълбочено чете „Политика“

Гост съм и за све плати Зоран. Името му иде от Зора. Това е малко преди изгрев слънце и той си го превежда на английски Before the Morning, а в Босна мохамеданите му казват Сабахудин. От сабах — сутрин. Целите, нанизани по пътя ни са три:

-Посещение на една тетка в района на Крагуевац
-Преспиване в Дървен Град. Там сме ангажирали стаи.
-Градчето Льюбине, където живее баща му.

Тетката и стрикото живи-здрави. Югото в гаража, пенсиите им достатъчни, апаратът мери кръвното с японска точност. Мерят и моето, докато ни куват српско кафе. На масата изникнаха ракиени чашчици, значително по-големи от напръстник и срамно малки за руснак. Пихме по една „за подобрение на кръвообръщението“. Замезваме със специално приготвените за Зоран сладкиши.


Тримата пенсионери на сутрешно кафе и сутрешна ракийка

Слизаме на юг към Крагуевац.В този сръбски Детройт — тук е заводът „Застава“, който а-ха да почне дъ бълва нови модерни „Фичи“, ама нещо не стават работите с Италия — няма обиколен път и влизаме в центъра.

GPS-ът ми е зареден с нови карти от Добрин и в града чудесно ориентира шофьора: къде има аптеки, супермаркети, автосервизи. А как да излезеш в посока Чачак — малко по-мъчно.

Добре, че Зоран знае пътя наизуст. Показва ми местата, където немците са разстреляли за един ден 8000!!! Сърби, включително учениците от една гимназия, за да отмъстят за 80 убити немци. За един немец — 100 сърби е била оценката на суперчовеците.

От Чачак нататък и аз го знам пътя.Край манастирите — байпас. Бързаме за Ужице, откъдето на няколко километра южно от града е разклонът: в ляво за Златибор летен и зимен курорт. Нещо като Юндола като природа. Надясно е нашият път към Кремна и Мокра Гора.

Дървен Град.Седмица преди да идем (до 13 януари) се е състоял Вторият филмов фестивал Кустендорф 2009. Разбира се, под председателството на Професор-доктора по Антиглобализация Емир Кустурица.

Мечавник, Кустендорф, Дървенград — селото на Емир (Неманьа) Кустурица

В предишния си пътепис писах доста за Дървен град.Още някои неща: Запознах се с братовчеда на Зоран, архитект, проектирал и построил първата вила на Кустурица край Сараево в 80-те години. Емил е роден в муслиманско (така го произнасят по сръбски) семейство и Зоран-2, архитектът, наричан за кратко Чале, налепил по вилата светло-зелени плочки — любимият цвят на чалмалиите. Мислил е да угоди на стопанката, която взел за бошнячка. Че като се дигнал скандал, като се зъкъртили фаянси и террракоти… Тя си била сръбкина!

Църквата

Емир е приел християнството — върнал се е към него след 300—400 — преди десетина години. Изчаквал е да се спомине майка му, муслиманка. Тя не би приела такова вероотстъпление.
Сега Кустурица е персона нонграта в Сараево, заради смяната на вярата си. Затова е грата в целия останал свят. Особено във Венеция и Кан.
Попитах Чале дали не е проектирал той Дрвения Град.
-Че на кого би доверил Емир такъв проект? Всичко си е съчинявал сам! И църквата и затвора и хотелите.

Сега недалеч от местността Мечавник, дето е Дрвен Град, е построена ски-писта с лифт и първите в Сърбия оръдия за сняг.

Неотделима част от Мокра Гора е теснолинейната ж. п. линия.Достроена не без помощта на Кустурица. В редица филми е и действащо лице. В „Живот е чудо“ отчаян герой ляга на релсите и чака влака да го сгази. Влакът, обаче, спира не заради него, а защото прословутото инат магаре е застанало на пътя на локомотива. В друг филм немци, или усташи теглят упоритото животно, което не помръдва и, като се скъса въжето, падат отчаяни по гръб.

Понеже е зима, и сме резервирали стаи, ни водят точно в „нашите“, в които от сутринта работи централно отопление. Във ваната вече има гумена запушалка и не се налага да затварям с чорап. Зоран е превел моите „опуси“ за Югославия, и май че са ги чели вече. Сръбският сайт за путописи се нарича Gdestinacija. Без „G“ си е обикновена дестинация. Навсякъде специфичното сръбско усечанье за хумор…

Един свитък получи и Емир Кустурица. Но за това по-нататък.

В малката хотелска стаичка има три стационарни телефона. Да позвъните, докато пишете писмо на бюрото, до възглавницата ви, ако се излегнете и третият телефон — най-практичният — докато си седиш на онова заветно място — без да ставаш, телефонът е на разстояние 7—8 отрязъка тоалетна хартия.

Стаята във Мечавник

В хладилника-минибар постойе (има):две малки бутилки вино, две също малки, със сок от малини, ягоди, къпини — всичко що расте наоколо и е производство на „Еколошка револуция“ Дрвен Град. На етикетите — Или Че, или самият Кустурица.

Еколошка револуция Дрвен Град

Във всички кафенета, сладкарници, закусвални и ресторани во Града продуктите са Еколошкочисти! Ако искате да пиете Кока кола, Спрайт и други подобни — носете си! Но няма да ви гледат с хубаво око. Тук е антиглобално место!

Сладка закуска за Симеон и не толкова сладка за мен

За вечеря Зоран поръчва плескавица и вешалица.Пием „точено“ Йелен пиво. За ракията помолихме някаква туршия и ни донесоха зелка с размер на хандбална топка, така тънко нарязана, както и аз не мога. Олио, едро смлян червен пипер.. Колко му трябва на човек?
Ако искате зеле колкото топка за хандбал да знаете играта е Рукомет. Волейболът е Отбойка, баскетболът е Кошарка, а футболът Ногомет… Топка е лопта.
Зоран безнадежно полюбопитства при келнера не е ли идвал случайно Кустурица тия дни насам. Че му нося едно ДВД филм за Че Гевара, който мислех да оставя на библиотечния рафт.
-Па он йе ту негде…


Не бях си изпил втория „Йелен“ и Зоран рязко стана и доведе на нашата маса Самия НЕГО!
(бележка на редакцията: ако някой не е разбрал — става дума за самия Емир Кустурица!)

Представи ме и побъбрихме. Откъде знам за нега, ща мислим за филмите му и ваопште? Рекао сам дека мислим да йе голем редител (режисьор). Голем, защото за живите не се казва Велик! Търсят го и други хора. Зает човек. Пита нали и утре сте тук? Видимо се!
И „когато морето станало медено, сиромахът си изгубил лъжицата“. Във вид на фотоапарат „Сони“. Какъв каманяк, облаци и снегове изфотографисах, а снимка са нега не направихме!
Пак ще се идва. Сутринта тръгнахме рано, а „звездите“ сигур стават късно. Кренули сме за Льюбине.

До границата с Босна и Херцеговина (БеХа)е пет-шест километра. Граничният пункт е като вход в някое ТКЗС. Един-два фургона, където влизат „при компютъра“, но Зоран подозира, че там им е тетрадката за отчет на преминаващите. Пак същото -Добар дан! — Сваки дан! И се връзва причене като между роднини. Щом живее во Бугария, не знае ли за българския доктор Мишо Николов. А онзи е личен приятел на Зоран. Този български лекар-хирург е имал успешна практика в САЩ. През 1992 като се почнал търкалът в Югославия, вижда че се записват хървати, бошняци да се връщат и се бият. Докторът веднага се изнесъл в Сърбия и БеХа на страната на християните. За 16!! години спасил много ръце и крака, и цели хора. Знаят го и почитат на една територия като половин България.
-А, Докторът!?
Сега живее в Луковит.

Граница

Близо след границата вдясно е манастирът Добрун. От сръбските православни манастири, след като са шетали турци, усташи, немци, муслимани е останало по половин църква, четвърт камбанария. Сега всички са обновени изцяло.

Манастир Добрун

Отиваме до църквата, където трима млади монаха служат литургия и причастяват вярващите. На 19 януари тук е Йордановден. На едно място далеч от град и село имаше петдесетина души. Получаваме поръсване с метличка от босилек и палим свещ.

Богоявленско поръсване

Миналата година, като стигнах Горажде, се отбих в Пале за нощувка.И от там в Сараево. Сега Зоран „вози“ през Фоча и Гацко. Печелим километри.

В Горажде вземаме на „стоп“ един бошняк. Разказва за участието си във войната. Горажде е вклинено в Република Сръпска и сърбите са били решили да изселят от този град всеки, който остане жив от четиригодишния непрекъснат обстрел. Малко не са успели, малко са им пречили поставете на ООН, но им се е разминало на горажденци.

Купуваме от малкия „супер“ течни кефир и пак Зоран случва на „роднини“ сред продавачките в бакалията. Мен навсякъде ме представя като безгрижен бугарски пензионер, обиколил не веднъж тези земи…

Планината става висока, завоите стръмни, но сняг — само по върховете на баирите.

пътища

Минаваме един превал, за който има сръбска дума, означаваща всичко гадно на този свят. И на онзи. ЧЕМЕРНО.Баш на превала встрани от пътя на една могила голям бетонен паметник. Тук сръбските партизани са дали голям отпор на германците. Не партизански набези — с танкове, оръдия миномети — истинска война. Наоколо няколко позападнали хотели и почивни станции. Тук е идвала да се кълне в Тито и Маркс неговата омладина.

Партизански паметник Сутйеска

Спускаме се от планината и завиваме на север в посока Мостар.Това е най-прекият път до Льюбине. В Сърбия не видях планина с вулканични скали. Навсякъде варовик, пещери, понори. Скоро спираме до малък параклис. Паметна плоча. Тук бошняците-муслимани са хвърлили в пропастта — хвърлиш камък — дълго ехти неизвестната дълбина — 135 сърби. По чудо са оцелели осем. През петдесетте години са извлечени костите и погребани в параклиса.

Коричка яма

Немците са намерили идеални помощници в лицето на фашизоидните Усташи от Хърватия. Те, пък, пък наемали за по-черната работа муслимани, като им „подарявали“ земите и къщите на убитите каури (неверници, гяури). В резултат за четири години са убити 800 000 сърби! Хърватите протестират — били са 600 000! Ако приемам среднопризнатите 700 000 — малко ли са? Прочетете НОЖ на Вук Драшкович.


Като наближихме Мостар, стигнахме градчето Столац.Тук трябва да свием на ляво и вече е съвсем близо Льюбине. В Столац живеят само хървати и бошняци. Католици и муслимани. Живеят в две махали, и като масло с вода, не се смесват! Всеки си има свои магазини, кафенета и е немислимо друг да пазари при чуждите. Често се случват побоища „на битова почва“.

За малко да заспим

Пътуваме непрекъснато в Република Сръбска — съставна чат от БеХа.Ако на табелата за името на селището, изписана на латиница отгоре и дублирана на кирилица долу, надписът на кирилица е зацапан, значи — селището е или бошнячко, или хърватско. Желязно правило!

задраскан надпис на кирилица

Връщаме се десетина километра на югоизток и сме в низината на Льюбинска општина. Населението на градчето се е променяло количествено. Дали ще го наричат град, или село — все тая. Важното е било да е Обштински центар! И си е.

Welcome - Љубиње ;-)))

Следва продължение...

3 коментара:

  1. Страхотен пътепис, завладяващо и професионално!
    Поздравления, чакам продължение...:)))))!

    ОтговорИзтриване
  2. Познавах един сладур - Милан Томашевич, Бог да го прости, който е попаднал в онази група от сърби в Крагуевац. Докато съберат бройката (германската точност) ги събирали в едно хале няколко дена. А на хората не им се вярвало, че ще ги застрелят - завъртяли и черна борса - цигарки, това-онова. Него го спасил някакъв стражар от Митровица, който познавал майка му и татко му. Извикал името му на входа, отива чика Милан, а оня като го забъхтал - Ти тука ли се криеш, бе, а ние те търсим под дърво и камък... Като отминали германците му казал: Момче, от тука право в Митровица и носа си да не показваш.
    После всички ги разстреляли.
    Такива ми ти работи.

    ОтговорИзтриване
  3. много интерсен патепис - ние почти и да не осъзнаваме колко интересни места и традиции има тука на балканите - толкова близко, а толкова далече от нас - уж сме толкова близки - а културните традиции толкова различни на моменти - и да вярно е на балканите има много антиглобални места които живеят в собственото ежедневие далече от света

    ОтговорИзтриване