Селска лятна манджа с пиле и чушки

Снощи сготвих тази бабина манджа. Заглавието малко вкарва в заблуда, доколкото човек "лятно ястие" е склонен да го приема като "леко ястие". Това не е, напротив, мазничко е. Но ми е от любимите.
За три порции използвах:
1. Две горни бутчета.
2. Една голяма глава кромид лук.
3. Пет средно големи зелени месести чушки.
4. Едно бурканче от бебешка храна доматен сок. За предпочитане е един обелен и настърган голям домат. Но гледам да разкарвам миналогодишните консерви.
5. Една супена лъжица червен пипер.

Пилето се сварява предварително, обезкостява се и се нарязва/накъсва.
Главата лук се срязва на две, след което половинките на филийки. В загрято олио задушаваме лука. Аз не можах да си открия капака и затова лукчетата ми станаха със загар. :D След това се добавят нарязаните чушки (личното ми предпочитание - на кръгчета). Те вече се запържват без капак, докато кожичките им се опукат.
Добавяме пилето. И след него - домата. Изчакваме около минутка-две да си смени цвета, т.е. леко да пооранжавее, и прибавяме и червения пипер. Накрая може да се добави и пресен магданоз. Аз понеже имам в консервата домат, не съм слагала. По същата причина не съм добавяла и сол.
В зависимост от това колко е сочен зеленчука и съответно колко вода ще пусне в процеса на приготвяне, ако не е и сместа тръгне да остава "на сухо", може да се добави малко бульон, за да не загори. В случая зеленчуците ми бяха сочни и не съм доливала.
Бърза манджа е. След сваряване на пилето, останалото едва ли ми е отнело повече от 15 минути.
Ако обичате като мен да се храните нездравословно, добър апетит! :D

Борш по български и по глоксешки

Народе! Засрами се дълбоко! То бива, бива латентност и униние, ама една година да нямаме ищах и в кръчмата да влезем е безобразие!

Хайде малко да се поразмърдаме, казвам аз! И след като дадох тон за песен: "Стани, стани юнак балкански", мога да се върна на чорбата си.

Обожавам я от детските си години и от онзи студен зимен ден, в който бяхме втора смяна, но в някакъв сутрешен час директорката ни издири и ни командирова под наблюдение на пионерската ръководителка да изнасяме осмомартенски рецитал в някакъв завод. След като успешно се изрецитирахме и работничките отегчено ни изръкопляскаха, макар благодарение на нашето присъствие да си спестиха малко от смяната, се върнахме в училището. Втората смяна вече почнала. Но директорката загрижено ни прати първо в стола, за да ни нахранят с каквото е останало. И беше останала тази чудна, гореща супа и онзи прекрасен заводски хляб тогава, който като го вземех горещ от бакалията, го донасях доста начокан вкъщи, колкото и да бях злояда.
Сега ако се чудите защо посред август ви занимавам със зимна супа, тя не е точно такава. А си е прекрасна чорбица "всички сезони", а тъй също и "опразни хладилника от зеленчукове". И лятно време е прекрасно да си я извадиш от хладилника студена и да си я хапнеш.
Откровено казано, никога не съм яла истински борш, та не знам доколко има нещо общо с него, но там в ученическия стол така се казваше. Поради което съм и приватизирала заглавието.
Както ви е известно, аз с мерки почти не готвя, а ако въобще - с изключително груби. Така че не очаквайте да намерите такива по-натам в "рецептата". Цялата философия е да сварим зеленчука, като го добавяме последователно в реда на сваряване.
И в чорбицата ми на картинката има:
1. Зрял боб, кромид, моркови и сол.
2. Зеле.
3. Чушка, домат и картофи.
4. Прекрасно понася лека запръжка от брашънце, или червен пипер, или и двете. В тази специално съм добавила малко червен пипер, размит в малко олио, защото не ми се мърляше тигана. И да не сложите нищо, примерно по диетични съобръжения, не е беда.
5. Направих генералната грешка накрая да сложа магданоз, който ми уби уникалния вкус на смесени боб и зеле. Не че стана лошо, но не беше точно това, което исках да сготвя. Обаче, като не я бях приготвяла от години, кой знае защо, не можах да си спомня със сигурност дали преди не я готвех въобще без подправки, както ми се струва.

И в резултат получаваме тая гъста и вкусна чорбица със сравнително бистро бульонче.
А става още по-вкусна, ако се добави между
1. и 2. Свинско джоланче.
Но с месо е по-подходяща за студени зимни дни, когато ще си я хапваме гореща.

Btw, сготвих я още в петък и отдавна е изядена, а днес ми хрумна да я отразя в пълнота. Но в една истинска кръчма едва ли би била по-прясна. :D

Хайде, със здраве и наздраве!