Историята е от с.Караш, Врачанско, от първата половина на миналия век.
Живяло в селото семейство. Вече не били в първа младост.
Мъжът обичал да си пийва. Вечер, като си дойдат от нивата, прибере и нахрани добитъка и право в кръчмата. По онова време в селото, макар и неголямо, имало седем кръчми.
Бабата обаче и тя не падала по-долу. Сготви, много, ама много набързо, грабне тоягата и излезе на улицата:
-Да сте виждали мой Иван, Господ да го убие?
И някой каже:
-Ами той отиде в кръчмата на ...
И тя хване точно в обратната посока. Влезе в първата кръчма, ръцете на буквата Ф, тоягата, разбира се, не изпуска. И почне да вика и да кълне:
-Къде е мой Иван, Господ да го убие? От колко време съм сложила масата! Яденето се влои! Цяла нощ ли ще го чакам, да му принасям и да му отнасям? Утре в тъмно трябва да ставам, а той, Господ да го убие ....
Вика, вика, пък се повърне към кръчмаря:
- Я ми сипи петдесет драма ракия, че ми изсъхна гърлото да викам заради пусти Иван, Господ да го убие!
Обърне я на екс и тръгне към втората кръчма, където започва отначало:
-Къде е мой Иван, Господ да го убие? ...
И така обиколи шест от седемте кръчми, в седмата, където на практика е неин Иван, Господ да го убие, хич и не влиза, тръгне си към къщи. Защото ... все пак на този свят трябва да има някаква справедливост. Тя нейното за деня си го е взела, защо да разваля и рахатлъка на Иван, ... Господ да го убие :) !
Тази история я знам от чичо Стоян, близък, когото загубих наскоро, и е от родното му село. Нямаше случай, някой да е влязъл в къщата му и той да не е извадил от "последната"(ракия). С удоволствие се възползвах от възможността да увековеча този мил спомен и затова ...
Наздраве :)!
Малката Вещица - История първа за странната метла.
Преди 2 години
:)))
ОтговорИзтриванеПодхода е много правилен. В къщи един трябва да пие (според мен, мъжа), иначе става страшно...
От друга страна, който подценява българката, във всяко едно отношение, много греши и такива грешки му излизат много, ама много скъпо :)
:))
ОтговорИзтриване... и ако въобще се сети, все късничко става тая работа!
Моята усвои подобна техника чак към десетата година от брака :)))
ОтговорИзтриване:)) Толкова "чак" звучи добре пресметнато всъщност...
ОтговорИзтриванеВпрочем, някъде към 10-тата година май идва извода, че ...каквото е ,това е..Не, че да спираме и да се отчайваме, не- просто тогава и двете деца са вече родени и основно порастени и родителите - приземени (да има рима) :)))))
ОтговорИзтриване:)) Мъдро ...
ОтговорИзтриванеАз не мога да напиша нещо такова, но знам един дето така ги пише...:-)
ОтговорИзтриванеhttp://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11363&Level=1
:)) Като си се заинатил за пуста женска проклетия ... но след оня ВИП, дето вчера ми полази яко по нервите, беше рано да ми напомняш за Чудомир.
ОтговорИзтриванеА на чичо Стоян историите бяха чудни. Имам да напечатам още две, едната със сигурност съм я планувала за Притчите, другата вероятно ще е за Калейдоскопчето ... да не стои сиротно горкичкото, че то е най-зарязано напоследък.
И "не мога", дали пък не можеш или не си опитвал.