Борш по български и по глоксешки

Народе! Засрами се дълбоко! То бива, бива латентност и униние, ама една година да нямаме ищах и в кръчмата да влезем е безобразие!

Хайде малко да се поразмърдаме, казвам аз! И след като дадох тон за песен: "Стани, стани юнак балкански", мога да се върна на чорбата си.

Обожавам я от детските си години и от онзи студен зимен ден, в който бяхме втора смяна, но в някакъв сутрешен час директорката ни издири и ни командирова под наблюдение на пионерската ръководителка да изнасяме осмомартенски рецитал в някакъв завод. След като успешно се изрецитирахме и работничките отегчено ни изръкопляскаха, макар благодарение на нашето присъствие да си спестиха малко от смяната, се върнахме в училището. Втората смяна вече почнала. Но директорката загрижено ни прати първо в стола, за да ни нахранят с каквото е останало. И беше останала тази чудна, гореща супа и онзи прекрасен заводски хляб тогава, който като го вземех горещ от бакалията, го донасях доста начокан вкъщи, колкото и да бях злояда.
Сега ако се чудите защо посред август ви занимавам със зимна супа, тя не е точно такава. А си е прекрасна чорбица "всички сезони", а тъй също и "опразни хладилника от зеленчукове". И лятно време е прекрасно да си я извадиш от хладилника студена и да си я хапнеш.
Откровено казано, никога не съм яла истински борш, та не знам доколко има нещо общо с него, но там в ученическия стол така се казваше. Поради което съм и приватизирала заглавието.
Както ви е известно, аз с мерки почти не готвя, а ако въобще - с изключително груби. Така че не очаквайте да намерите такива по-натам в "рецептата". Цялата философия е да сварим зеленчука, като го добавяме последователно в реда на сваряване.
И в чорбицата ми на картинката има:
1. Зрял боб, кромид, моркови и сол.
2. Зеле.
3. Чушка, домат и картофи.
4. Прекрасно понася лека запръжка от брашънце, или червен пипер, или и двете. В тази специално съм добавила малко червен пипер, размит в малко олио, защото не ми се мърляше тигана. И да не сложите нищо, примерно по диетични съобръжения, не е беда.
5. Направих генералната грешка накрая да сложа магданоз, който ми уби уникалния вкус на смесени боб и зеле. Не че стана лошо, но не беше точно това, което исках да сготвя. Обаче, като не я бях приготвяла от години, кой знае защо, не можах да си спомня със сигурност дали преди не я готвех въобще без подправки, както ми се струва.

И в резултат получаваме тая гъста и вкусна чорбица със сравнително бистро бульонче.
А става още по-вкусна, ако се добави между
1. и 2. Свинско джоланче.
Но с месо е по-подходяща за студени зимни дни, когато ще си я хапваме гореща.

Btw, сготвих я още в петък и отдавна е изядена, а днес ми хрумна да я отразя в пълнота. Но в една истинска кръчма едва ли би била по-прясна. :D

Хайде, със здраве и наздраве!

Пълнени печурки (кралски)

Не зная защо така се казват, но така ги водят на нашия пазар.
По-едри,(двойно и тройно) по-кафяви, по-ароматни и по-скъпи са от обикновенните...
Без литературни ефикти, направо към схемата.
Впрочем, малко увод : Загледах се веднъж в една такава печурка от долната страна, което съвпада с "поглед отгоре" на схемата и забелязах, че на една от тия , кралските, с диаметър около 8см, като се махне пънчето се получава вдлъбнатина с дълбочина около 1см и диаметър около 3,5-4 см, колкото е и на сарфаладите, македонска, средногорска и др. нацденици, а също и на един модел топено, пушено сирене, но може да се замени и с кашкавал, изрязан с кръгла форма, или малка чашка.
Дебелината на кръгчетата салам и кашкавал е около 0,5 - 0,8 см.
Редът е както е на схемата : Най-отдолу 1/2 скилидка чесън, салам, кашкавал(пушено сирене), листче магданоз, зърно черен пипер (по желание).
Аз не слагам сол, тази, в салама е достатъчна, но може и още...
Тавата се намазнява леко, нареждат се, като извадените пънчета се слагат в междините.
Желателно е първо да сложите чесъна и саламените кръгчета, а кашкавала като се позапекат малко ...
След това ги ръся с лимонов сок, а може да се добави като гарнитура сос за спагети с домати, босилек и чесън!
Или друго, по желание - например дъщерята каза, че ставало и майонеза, но за мен не е желателно :)))

Печен джолан по кипърски с патладжан и тиквички

 Предстоят ни няколко прохладни дни, дни в които можем да обърнем подобаващо внимание на една рецептичка като тази :

Печен джолан по кипърски с патладжан и тиквички:

Списък на необходимите продукти за 4 порции:
телешки джолан;
6-7 малки глави лук;
2-3 патладжана;
3 тиквички;
1 глава чесън;
 2 домата; олио; сол;
 1 ч. ч. бяло вино;
 1 ч. ч. зехтин

Начин на приготвяне:

1. Патладжаните и тиквичките се нарязват по дължина на филийки с дебелина около 1 пръст.
2. Месото се шпикова със скилидки чесън. След това се посолява леко.
3. Шпикованото месо се поставя в тава заедно с обелените глави лук.
4. Филийките патладжан се запържват в тиган със сгорещено олио и с тях се покриват парчетата месо.
5. Върху патладжана плътно се подреждат филийки сурови тиквички. Посолява се леко.
6. Доматите се нарязват на кръгчета, подреждат се върху тиквичките и се поръсват с малко сол.
7. Накрая продуктите се заливат с бялото вино, зехтина и 1/2 ч. ч. вода.
8. Тавата се покрива с фолио и се слага във фурна.
Ястието се пече при температура 200 градуса до готовност.
 
Как ви се вижда?
Аз лично смятам да си я пробвам, защото се убедих от личен опит, че добре приготвеното джоланче си е наистина деликатес, достоен да предизвика сериозно поемане на студена биричка и руйно винце през ония дни, когато навън си вали, а на тебе си ти е кеф да си седиш на масата с приятели.

Лятна туршия...

Преди години, на пазара, един чичо - демек десетина години по-голям от мен, ми каза тази рецепта. Когато отида на пазар, обичам - като нормален ориенталец да побъбря, да огледам, пък може и нищо да не купя... Веднъж се запънах за едни люти чушки. Човекът ми вика „люти са“, а аз „айде бе“. Той на неговото, аз на мойто и така се стигна до дегустацията. Нали съм юнак отръпах цяла чушка и... стоя, мълча и сменям цветовете. Ужас! Ченето ми се схвана, а иначе обичам люто и то доста. Въртя очи и търся нещо да набутам в устата, да загся тази експлозия. Добре, че човека излезе човек и свали бързо едно връзка банани. Излапах я на екс и за време. Не пожела да му платя бананите само изчака да просъскам „прав беше“ и очите му светнаха радостно... Не всичко е пари!
Та така. При мен, на двора, джанки бол и от дума на дума разказвам за тях на чичотоооо... А той вика „като те знам к'ъв си ми работен, що не си направиш една бърза туршийка...“. Направих физиономия № 4 - леко тъпа, но въпросителна, с проблясъци на интелигентност и покана за споделяне. И, ето какво сподели този приятел:
Купуваш джанки (ако си имаш - набираш), чесън, люти чушки - от белите и копър. В буркани - от стандартните, слагаш лъжица сол, лъжица захар, оцет на вкус и два аспирина. Който иска, може да сложи супени лъжици, който иска чаени -  пак е въпрос на вкус. Все става... Ръгаш в буркана чушки, чесъна - на скилидки, джанки и копър. Пропорции - строго индивидуални. Може нещо да пропуснеш или нещо да добавиш. Затягаш здраво капачката и... това е! Първите два-три дни разклащаш всеки буркан за да се разтвори това, което е останало по дъното. След това ги оставяш на мира 20 - 30 дни да втасат и готово.
Както се досещате, само с торта не върви тази туршийка, но - вкусове различни... Аз много харесвам да добавя от джанките към гювеч, печено и т.н. Всеки ще намери неговото приложение.
Ами, това е. Който иска, може да пробва още тази година. Джанките узряха само в равнината, на по-високото - като при мен, все още стават. По тази технология могат да се направят и зелени доматчета с копър и чесън (разбира се) и... още какво ли не. Не откривам топлата вода, а само споделям... лаф да става...

И за мезе, и за махмурлук :-)

Днес ми казаха една рецепта, дето още не съм я пробвала.

Рецептата е проста - връхчета от коприва (ония 3-4 свежи листенца, дето са на върха на стъблото) се топват в разбито яйце и се пържат. Било много вкусно. Не съм пробвала, но ми я каза гастроном, дето мога да му имам вяра.

Вижда ми се 3 в 1 - хем мезиш, хем си хапваш, хем и махмурлук може да лекуваш (като зная мъжът ми как след тежка вечер първо се залепва на котлона да си изпържи яйца за лекарство :-) )

А пък мемито да ви се похвали - вече си има 10 пиленца. Взех си една квачка назаем, събрах яйца от махалата и тя взе, че ги излюпи. Мъжът ми направи специална конструкция с къщичка отгоре и без мрежа отдолу да ги разнасям из двора да пасат тревичка и да торят. И така, вече съм стопанка на 10 бъдещи кокошчици и петлета.

Събирам рецепти с яйца и кокошки. :-)))

Ето ги и тях:

Гарнитура от :

1. Салата от стар фасул с едронарязан (на полумесеци) стар лук, зехтин и чубрица.
2. Домашна ,качествена лютеница.
3. Мариновани краставички , пак е желателно домашно производство, е най-удачната за пържени кюфтета !!! :)
--------------------------------
Това е моето мнение! - никакви картофи (пържени ,или варени) зеле, майонези и пр...
-------------------------------
Вчера едни келеши опонираха и викаха, че това било "стара Балкантуристка порнография", а аз ,макар и след 20 години още съм се оригвал на работнически стол :)))
=== ===
Впоследствие се оказа, че цялата работа била нарочно, за да ме ядосат и да започна да ги псувам шепнешком (както знаете, иначе не мога по технически причини).
Казах им, че можеше направо да си поискат псувните, но отговориха, че се губел чара като не съм ядосан...:)))
Дааа,... ето това е чарът на живия, извънмрежов контакт!!
---------------------------------
Впрочем, вие какво мислите за гарнитурата?

(Наборе, тебе те знам ,пак ще вдигнеш глас за чесъна, но мися, че трябва да си го ядеш отделно, не се връзва в тази композиция:))
---
И както винаги -картинка. Предният път, сънен ,вместо в другия блог, тук нахаках една:))

Салата с гъби „Великият поход“

Какво прави мъж на средна възраст когато се чуди какво да прави?
Естествено, приготвя си мезе за вечерта, особено когато времето навън е като сега...
Та, ето какво направих:
Нарязах гъби, сурови. Сложих бели и черни китайски, но... въпрос на вкус. Настъргах с белачката за картофи краставица/и на ленти. Може и на търкалца или кубчета, но така е някак „по китайско“... Чесън на вкус. Сол. Олио, според мен - по-добре зехтин. Разбира се, можете да добавите каквото ви душа иска :)
Употребява се с: водка, мастика, ракия - заедно или поотделно :)))
Поехали!