Преди няколко дни написах постинг, който има неочаквани разултати и един от тях е появата на този блог. В коментара си Zoka предложи да събера книга от стари рецепти; идеята прегърна и Кръстю, който вече води с две предложения.
Мисля, че изпълнението на тази идея е невъзможно, а и ненужно, за сам човек. Освен това, много от „рецептите“ не са само български, или само сръбски, гръцки, турски... Повечето от тях са известни из цялото райско кътче - Балканският полуостров, където поминуваме от векове. В този смисъл, очаквам и други мрачни балкански субекти да се включат в начинанието.
Всеки, който има желание, може да стане член на „колектива“ и да публикува в този блог. Разбираемо е, че за авторство не може да се претендира :).
Според мен е добре да избягаме от стандартните кулинарни рецепти: продукти, начин на приготвяне и т.н. Сигурен съм, че всяко предложение е свързано със спомени, преживявания, има своя собствена история. Разкажете я! Приложете снимки, музика...
Май много станаха приказките. Я, кое време е вече! Наздраве!
Всеки, който има желание, може да стане член на „колектива“ и да публикува в този блог. Разбираемо е, че за авторство не може да се претендира :).
Според мен е добре да избягаме от стандартните кулинарни рецепти: продукти, начин на приготвяне и т.н. Сигурен съм, че всяко предложение е свързано със спомени, преживявания, има своя собствена история. Разкажете я! Приложете снимки, музика...
Май много станаха приказките. Я, кое време е вече! Наздраве!
:) Поздравления за бързата и успешна реализация на идеята!
ОтговорИзтриванеНе съм сигурна дали бих искала да участвам като автор в кулинарен блог, макар и алтернативен по начин, който изключително ми допада или предпочитам да съм фенизиран почитател, която роля също не е малоценна :). Ще обмисля това.
Имам една задачка за ... авторите :), а може и за коментаторите: Някой знае ли каква е автентичната рецепта на "Гравче на тавче",доколкото може да се говори за такава, защото досега два пъти едно и също не съм яла:)? Просто от любопитство, не за друго.
Успех в начинанието!
Gloxy-Floxy,
ОтговорИзтриванеще да ме прощаваш, но ще се изправя с голи гърди срещу твоето безпочвено обвинение. ТОВА НЕ Е КУЛИНАРЕН БЛОГ! Това е Кръчма, и то - балканска. Кулинарията започва от там, откъдето слагат в супата захар, вместо счукан чесън и оцет. В супата, не в чорбата, забележи! :)))
А „на сериозно“, признавам си без бой, че не знам какво е това „Гравче на тавче“. Чувал съм го, но май не съм го ял, а ако съм го ял не съм бил в състояние да го запомня :). Предполагам, че е нещо хубаво щом два пъти не се е повторило. Кой уважаваш себе си готвач повтаря два пъти едно и също ядене на вид и вкус?! Ако го направи той не е готвач, а конфекционер...
:) Моля да ми простиш и да отчетеш факта, че все пак съм женски организъм и от мен не може да се очаква Напълно Адекватно Разбиране или поне изначално.
ОтговорИзтриванеНо щом си ме поканил на кръчма, разбира се, че ще се присъединя и ако по някакъв начин не противоречи на идеята, бих разказала /доколкото съм я запомнила/ една кратичка история от първата половина на миналия век, как жена ходи на кръчма, в която всъщност за ядене не се говори :).
А "Гравче на тавче" е сръбска манджа, която съм яла само у нас и храня големи подозрения относно "автентичността" на това, което съм яла, въпреки че последния път беше в една приятна малка кръчма, държана от сърбин. Иначе е печен боб в гювече, солидно подлютен, с колбас вътре, на едно място бекон, на друго наденица слагат. Къде съвсем рядък, къде много гъст, ходи че разбери каква е била първоначалната идея. Но от първия път, когато го опитах, почнах вкъщи да готвя боба печен в 90% от случаите и въпреки че многобройните ми вариации са в стил "Какво ме е ущипало днес", убедено твърдя, че печеният боб е десетки пъти по-лесно смилаем от класическата яхния :).
Напълно Адекватно Разбиране имаш, но... Скромност, твоето име е жена :)))
ОтговорИзтриванеСпоред мен, така ще бъде по-интересно - ястието да е придружено с история. Ако не са ни останали спомени след посещение в кръчма, една от причините може да бъде, че сме попаднали в „Макдоналдс“. Ще очаквам с интерес историята, пък и аз ще разкажа нещо от това време.
Сетих се откъде ми е познато „Гравче на травче“ и със сигурност мога да кажа, че не съм го опитвал. Тези дни ще се пробвам да го сготвя :)
Ето, Славунчо "походния" хляб на една от пра-бабите ми. Бежанци са от Одринска Тракия. Тъжната история на тяхното разоряване и преселване е за съжаление слабо застъпена в историята и в документалистиката ни. Ама бабата била много спретната домакиня. Като стигнали най-накрая до Стара Загора ги разквартировали в едно училище - всяка стая разделена с тебешир на 4 и във всяка част - семейство. Бабичката ставала в тъмни зори и започвала да хлопа с тенджерките, а от другите квадрати се сърдели, че шуми. А тя какво да прави, жената - трима сина и мъж изпраща на работа, няма гладни да ги прати я. Ей с какво ги хранела - в моята къща го наричаха трахана. Може да има и друго име.
ОтговорИзтриване2 круши, две ябълки, две дюли, малко моркови, малко тиква, червени чушки около килограм, домати около килограм, копър, сол. Всичко се смелва сурово (навремето са го варили) Започва да се замесва с брашно докато стане на твърдо тесто. Почти не се слага вода, защото от ленчуците и плодовете има достатъчно. Прибавя се и разтворен в топла водичка квас от миналогодишната трахана.
Омесваш и оставяш. То втасва, ти пак месиш и оставяш и така 3-4 дена докато поспре да втасва. Късаш на малки питки или на залъци и сушиш. Като изсъхне хубаво стриваш, или смелваш с машинка и прибираш в хартиена или платнена торба.
После цяла зима си папкаш така: Вечерта се накисва в студена вода. Сутринта го вариш малко докато стане на попара, надробяваш сиренце и препечен хляб, отгоре заливаш с препечено масълце. (Може и без екстрите като си в поход :-))
Ние много държим на кваса от миналата година, защото той ни се прехвърля още от бабата. Един мой чичо го носи чак в Америка и го върна отново в България. Ама на практика започва да втасва и без квас. :-)