четвъртък, 3 декември 2009 г.

Здравейте, приятели!

Преди няколко дни написах постинг, който има неочаквани разултати и един от тях е появата на този блог. В коментара си Zoka предложи да събера книга от стари рецепти; идеята прегърна и Кръстю, който вече води с две предложения.
Мисля, че изпълнението на тази идея е невъзможно, а и ненужно, за сам човек. Освен това, много от „рецептите“ не са само български, или само сръбски, гръцки, турски... Повечето от тях са известни из цялото райско кътче - Балканският полуостров, където поминуваме  от векове. В този смисъл, очаквам и други мрачни балкански субекти да се включат в начинанието.
Всеки, който има желание, може да стане член на „колектива“ и да публикува в този блог.  Разбираемо е, че за авторство не може да се претендира :).
Според мен е добре да избягаме от стандартните кулинарни рецепти: продукти, начин на приготвяне и т.н. Сигурен съм, че всяко предложение е свързано със спомени, преживявания, има своя собствена история. Разкажете я! Приложете снимки, музика...
Май много станаха приказките. Я, кое време е вече! Наздраве!

5 коментара:

  1. :) Поздравления за бързата и успешна реализация на идеята!
    Не съм сигурна дали бих искала да участвам като автор в кулинарен блог, макар и алтернативен по начин, който изключително ми допада или предпочитам да съм фенизиран почитател, която роля също не е малоценна :). Ще обмисля това.
    Имам една задачка за ... авторите :), а може и за коментаторите: Някой знае ли каква е автентичната рецепта на "Гравче на тавче",доколкото може да се говори за такава, защото досега два пъти едно и също не съм яла:)? Просто от любопитство, не за друго.

    Успех в начинанието!

    ОтговорИзтриване
  2. Gloxy-Floxy,
    ще да ме прощаваш, но ще се изправя с голи гърди срещу твоето безпочвено обвинение. ТОВА НЕ Е КУЛИНАРЕН БЛОГ! Това е Кръчма, и то - балканска. Кулинарията започва от там, откъдето слагат в супата захар, вместо счукан чесън и оцет. В супата, не в чорбата, забележи! :)))
    А „на сериозно“, признавам си без бой, че не знам какво е това „Гравче на тавче“. Чувал съм го, но май не съм го ял, а ако съм го ял не съм бил в състояние да го запомня :). Предполагам, че е нещо хубаво щом два пъти не се е повторило. Кой уважаваш себе си готвач повтаря два пъти едно и също ядене на вид и вкус?! Ако го направи той не е готвач, а конфекционер...

    ОтговорИзтриване
  3. :) Моля да ми простиш и да отчетеш факта, че все пак съм женски организъм и от мен не може да се очаква Напълно Адекватно Разбиране или поне изначално.
    Но щом си ме поканил на кръчма, разбира се, че ще се присъединя и ако по някакъв начин не противоречи на идеята, бих разказала /доколкото съм я запомнила/ една кратичка история от първата половина на миналия век, как жена ходи на кръчма, в която всъщност за ядене не се говори :).

    А "Гравче на тавче" е сръбска манджа, която съм яла само у нас и храня големи подозрения относно "автентичността" на това, което съм яла, въпреки че последния път беше в една приятна малка кръчма, държана от сърбин. Иначе е печен боб в гювече, солидно подлютен, с колбас вътре, на едно място бекон, на друго наденица слагат. Къде съвсем рядък, къде много гъст, ходи че разбери каква е била първоначалната идея. Но от първия път, когато го опитах, почнах вкъщи да готвя боба печен в 90% от случаите и въпреки че многобройните ми вариации са в стил "Какво ме е ущипало днес", убедено твърдя, че печеният боб е десетки пъти по-лесно смилаем от класическата яхния :).

    ОтговорИзтриване
  4. Напълно Адекватно Разбиране имаш, но... Скромност, твоето име е жена :)))
    Според мен, така ще бъде по-интересно - ястието да е придружено с история. Ако не са ни останали спомени след посещение в кръчма, една от причините може да бъде, че сме попаднали в „Макдоналдс“. Ще очаквам с интерес историята, пък и аз ще разкажа нещо от това време.
    Сетих се откъде ми е познато „Гравче на травче“ и със сигурност мога да кажа, че не съм го опитвал. Тези дни ще се пробвам да го сготвя :)

    ОтговорИзтриване
  5. Ето, Славунчо "походния" хляб на една от пра-бабите ми. Бежанци са от Одринска Тракия. Тъжната история на тяхното разоряване и преселване е за съжаление слабо застъпена в историята и в документалистиката ни. Ама бабата била много спретната домакиня. Като стигнали най-накрая до Стара Загора ги разквартировали в едно училище - всяка стая разделена с тебешир на 4 и във всяка част - семейство. Бабичката ставала в тъмни зори и започвала да хлопа с тенджерките, а от другите квадрати се сърдели, че шуми. А тя какво да прави, жената - трима сина и мъж изпраща на работа, няма гладни да ги прати я. Ей с какво ги хранела - в моята къща го наричаха трахана. Може да има и друго име.
    2 круши, две ябълки, две дюли, малко моркови, малко тиква, червени чушки около килограм, домати около килограм, копър, сол. Всичко се смелва сурово (навремето са го варили) Започва да се замесва с брашно докато стане на твърдо тесто. Почти не се слага вода, защото от ленчуците и плодовете има достатъчно. Прибавя се и разтворен в топла водичка квас от миналогодишната трахана.
    Омесваш и оставяш. То втасва, ти пак месиш и оставяш и така 3-4 дена докато поспре да втасва. Късаш на малки питки или на залъци и сушиш. Като изсъхне хубаво стриваш, или смелваш с машинка и прибираш в хартиена или платнена торба.
    После цяла зима си папкаш така: Вечерта се накисва в студена вода. Сутринта го вариш малко докато стане на попара, надробяваш сиренце и препечен хляб, отгоре заливаш с препечено масълце. (Може и без екстрите като си в поход :-))
    Ние много държим на кваса от миналата година, защото той ни се прехвърля още от бабата. Един мой чичо го носи чак в Америка и го върна отново в България. Ама на практика започва да втасва и без квас. :-)

    ОтговорИзтриване