петък, 11 декември 2009 г.

За културата на храненето

Може би мислите, че това не е подходяща тема за една кръчма, още повече - балканска, но ще видите, че е...
И аз ще разкажа една история от началото на миналия век, чута от дядо ми - българин от Битоля.
Седял си той в едно кръчме, в Истанбул, и обядвал. Хапвал запечена агнешка главичка, с особено удоволствие, както си му е редът - с ръце. По едно време на съседната маса се настанила добре облечена - по европейски образец, госпожа. Докато разглеждала менюто, забелязала какво и как обядва дядо ми.
Тук само ще вметна - не заради семейната чест, а заради историческата правда, че дядо ми Михаил, както и дядо ми Димитър, е бил елегантен и интелигентен мъж. Не знам откъде Алеко е извадил бай Ганьо - сигурно е имало и такива хора, но те не са били „типичните“ българи, както толкова години се опитват да ни убедят... Но, това е друга тема, а за навика ми да се „отплесвам“ всички знаете :).
Та, поръчала си въпросната и за нея печена агнешка главичка и така започнало приключението й. Който обича този деликатес знае, че туй нящо се яде само с ръце, по друг начин е невъзможно. (В повествованието, разбира се, става въпрос за цяла главичка, а не за парченца месо, поляти с нещо, както често се поднася сега.) Госпожата попаднала в трудно положение - от една страна ястието ухае неповторимо под носа й, от друга - всичките й опити да отчопли нещичко с ножа и вилицата завършили с неуспех. Дядо, като галантен кавалер, не можал да понесе страданията на дамата и й обяснил какво да направи. Тя не била от особено притеснилните, послушала съветите и омела всичко. Какво е станало след това дядо никога не каза, но малко ли е, дори само това, да направиш една жена щастлива :).
Сетих се за тази история преди няколко дни, когато гледах по един от каналите, как дресират някакво хлапе да се храни „културно“ - с нож и вилица. То вземаше приборите винаги наобратно - ножа в лявата, вилицата в дясната. Очевидно така му бе по-удобно. Майка му търпеливо повтаряше, обясняваше и накрая хлапака не издържа и напълно сериозен изтърси: Добре де, мамо! Какво значение има в коя ръка е вилицата, в коя ножа? Нали устата остава винаги по средата!
Та така...

9 коментара:

  1. Мисля, че спокойно можеш да прогнозираш коментара ми ...а вероятно и останалите :))))
    А хлапето е право. Аз също съм левак и почти всичко правя с лявата ръка. Врочем мога да пиша с дясната, но за яденето ми е терсене...Първо нарязвам всичко, след това оставям ножа и вземам вилицата. Казаха ми, че американците правели така,но за разлика от Алеко, не съм ходил да ги видя :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Едно от малкото неща, които харесвам на американците е, че първо се съобразяват със себе си и гледат да им е удобно, пък другит да... хапнат супа :)))

    ОтговорИзтриване
  3. :) Печена агнешка глава не помня дали съм яла. Баба на село ги вареше и аз така правя. Обаче си спомних по темата на тазгодишнишния Великден, докато смъквах всичко ядливо от агнешката главичка, естествено с ръце, откровената погнуса с която ме наблюдаваше детето на едни приятели ... :)

    ОтговорИзтриване
  4. Gloxy-Floxy,
    Първо се вари, а след това се запича. По желание, разбира се.
    А за пропуските във възпитанието дори на децата от приятелски семейства да си мислят родителите им :)

    ОтговорИзтриване
  5. :) Не биха могли да го възпитат в нещо, което самите те не притежават.
    И двамата смятат, че агнешкото ... мирише! :))

    ОтговорИзтриване
  6. И аз познавам хора, които не вкусват дори млечните продукти от овца, крава и т.н. И те им меришат...
    Е, всички не можем да бъдем съвършенни :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Щях за малко да ям боя покрай рецепта за печена агнешка главичка, опитах се да я разкажа на премалели от глад състуденти по време на бригада, докато чакахме да дойде бобът със зелето.

    Тогава и за първи път разбрах, че свободата на словото, често води до изпитания вредни за здравето :)

    А хубава, истинска агнешка главичка трудно се намира вече, на фона на сомалийските оцъклени "агнешки" главички.

    Требе си мръвка по нея, не може само со кокаляк да се бори човек.

    А още по-добре, ако към главичката си върви естественото й анатомично приложение от агнето.

    ОтговорИзтриване
  8. valsodar,
    за главичките си прав. Повечето са шилешки, че има по-стари...
    И за агънцето си е така. На мен не ми мерише и... да де :)))

    ОтговорИзтриване