неделя, 6 декември 2009 г.

За кръчмата ... и жената

Историята е от с.Караш, Врачанско, от първата половина на миналия век.

Живяло в селото семейство. Вече не били в първа младост.
Мъжът обичал да си пийва. Вечер, като си дойдат от нивата, прибере и нахрани добитъка и право в кръчмата. По онова време в селото, макар и неголямо, имало седем кръчми.
Бабата обаче и тя не падала по-долу. Сготви, много, ама много набързо, грабне тоягата и излезе на улицата:
-Да сте виждали мой Иван, Господ да го убие?
И някой каже:
-Ами той отиде в кръчмата на ...
И тя хване точно в обратната посока. Влезе в първата кръчма, ръцете на буквата Ф, тоягата, разбира се, не изпуска. И почне да вика и да кълне:
-Къде е мой Иван, Господ да го убие? От колко време съм сложила масата! Яденето се влои! Цяла нощ ли ще го чакам, да му принасям и да му отнасям? Утре в тъмно трябва да ставам, а той, Господ да го убие ....
Вика, вика, пък се повърне към кръчмаря:
- Я ми сипи петдесет драма ракия, че ми изсъхна гърлото да викам заради пусти Иван, Господ да го убие!
Обърне я на екс и тръгне към втората кръчма, където започва отначало:
-Къде е мой Иван, Господ да го убие? ...
И така обиколи шест от седемте кръчми, в седмата, където на практика е неин Иван, Господ да го убие, хич и не влиза, тръгне си към къщи. Защото ... все пак на този свят трябва да има някаква справедливост. Тя нейното за деня си го е взела, защо да разваля и рахатлъка на Иван, ... Господ да го убие :) !

Тази история я знам от чичо Стоян, близък, когото загубих наскоро, и е от родното му село. Нямаше случай, някой да е влязъл в къщата му и той да не е извадил от "последната"(ракия). С удоволствие се възползвах от възможността да увековеча този мил спомен и затова ...
Наздраве :)!

8 коментара:

  1. :)))
    Подхода е много правилен. В къщи един трябва да пие (според мен, мъжа), иначе става страшно...
    От друга страна, който подценява българката, във всяко едно отношение, много греши и такива грешки му излизат много, ама много скъпо :)

    ОтговорИзтриване
  2. :))
    ... и ако въобще се сети, все късничко става тая работа!

    ОтговорИзтриване
  3. Моята усвои подобна техника чак към десетата година от брака :)))

    ОтговорИзтриване
  4. :)) Толкова "чак" звучи добре пресметнато всъщност...

    ОтговорИзтриване
  5. Впрочем, някъде към 10-тата година май идва извода, че ...каквото е ,това е..Не, че да спираме и да се отчайваме, не- просто тогава и двете деца са вече родени и основно порастени и родителите - приземени (да има рима) :)))))

    ОтговорИзтриване
  6. Аз не мога да напиша нещо такова, но знам един дето така ги пише...:-)
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11363&Level=1

    ОтговорИзтриване
  7. :)) Като си се заинатил за пуста женска проклетия ... но след оня ВИП, дето вчера ми полази яко по нервите, беше рано да ми напомняш за Чудомир.
    А на чичо Стоян историите бяха чудни. Имам да напечатам още две, едната със сигурност съм я планувала за Притчите, другата вероятно ще е за Калейдоскопчето ... да не стои сиротно горкичкото, че то е най-зарязано напоследък.
    И "не мога", дали пък не можеш или не си опитвал.

    ОтговорИзтриване