сряда, 16 декември 2009 г.

"Походния" хляб

Драги Прители, това е рецептата от нашата Мем

Ето, Славунчо "походния" хляб на една от пра-бабите ми. Бежанци са от Одринска Тракия. Тъжната история на тяхното разоряване и преселване е за съжаление слабо застъпена в историята и в документалистиката ни. Ама бабата била много спретната домакиня. Като стигнали най-накрая до Стара Загора ги разквартировали в едно училище - всяка стая разделена с тебешир на 4 и във всяка част - семейство. Бабичката ставала в тъмни зори и започвала да хлопа с тенджерките, а от другите квадрати се сърдели, че шуми. А тя какво да прави, жената - трима сина и мъж изпраща на работа, няма гладни да ги прати я. Ей с какво ги хранела - в моята къща го наричаха трахана. Може да има и друго име.
2 круши, две ябълки, две дюли, малко моркови, малко тиква, червени чушки около килограм, домати около килограм, копър, сол. Всичко се смелва сурово (навремето са го варили) Започва да се замесва с брашно докато стане на твърдо тесто. Почти не се слага вода, защото от ленчуците и плодовете има достатъчно. Прибавя се и разтворен в топла водичка квас от миналогодишната трахана.
Омесваш и оставяш. То втасва, ти пак месиш и оставяш и така 3-4 дена докато поспре да втасва. Късаш на малки питки или на залъци и сушиш. Като изсъхне хубаво стриваш, или смелваш с машинка и прибираш в хартиена или платнена торба.
После цяла зима си папкаш така: Вечерта се накисва в студена вода. Сутринта го вариш малко докато стане на попара, надробяваш сиренце и препечен хляб, отгоре заливаш с препечено масълце. (Може и без екстрите като си в поход :-))
Ние много държим на кваса от миналата година, защото той ни се прехвърля още от бабата. Един мой чичо го носи чак в Америка и го върна отново в България. Ама на практика започва да втасва и без квас. :-)

10 коментара:

  1. Благодаря, mem!
    Не съм опитвал така направена трахана. Имам приятели из Родопите и при тях май е по-различно, но това е ценното :). Ако някоя гозба е еднаква навсякъде по Балканите, можем да сме сигурни, че това е някаква производна на Биг Мак :(
    Една от „тайните“ ми надежди за този блог е именно това - споделянето и съхраняването на истината за храната на нашите баби и дядовци. Днес сме се заринали с какви ли не храни, но се оказва, че един хляб като хората не можем да направим!
    Благодаря още веднъж и много ще се радвам - мисля, че изразявам мнението на всички, ако се наредиш с нас на трапезата със стари мезета, питиета и лакардии :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. :) Адмирации и от мен!
    Темата "С какво са се хранели българите в миналото" открай време ме интригува, в частност закваските за хляб и аналозите на съвременните хранителни продукти.
    Например в това врачанско село, от което е историята за кръчмата, която разказах, от същия човек и жена му знам, че традиционно са приготвяли царевичен хляб със закваска от някакво растение, което са сушели за целта, ... и чието име не записах, докато бяха живи :(.

    ОтговорИзтриване
  3. Gloxy-Floxy, дали не е хмел. Слага се в ябълковия оцет да заври?

    Славунчо, как да си осигуря стол? E-mail: unitrade@abv.bg

    ОтговорИзтриване
  4. Ще опитам с този мейл, но май трябва да имаш профил в blogspot.
    Ако не стане с него, профил се прави за секунди :)

    ОтговорИзтриване
  5. Ей ме на.
    Радвам се, че съм на вашта маса. :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Ако беше хмел щях да го запомня. Въпреки че все пак има някакъв шанс да е и там да е носел другото засукано име, което няма шанс да изплува от дълбините на подсъзнанието ми.
    :) Добре дошла, Мем!

    ОтговорИзтриване
  7. Казаха ми днес един виц за междуфирмената задлъжнялост в България.
    Приемате ли го на късно кафе? :-)
    Искал един чужденец да отседне в хотел, но първо да огледа ще му хареса ли. Собственикът му взел 100 евро капаро и го пуснал на оглед. А той си мисли "Отдавна не съм плащал на работника си, я да му дам тия 100 евро". Дал му ги. Работникът си мисли: "Абе тоя майстор ми работи толкова по къщата, не съм му дал лев. Я да му дам тия 100 евро". Дал му ги. Майсторът си мисли "Абе тая проститутка не съм и плащал от сума време - карам на кредит. Я да й дам тия 100 евро" Дал й ги. А тя пък: "Ох, в тоя хотел вече много пъти ходя на кредит. Я да им дам тия 100 евро". Дала ги. През това време дошъл чужденецът, заявил, че не му харесва хотелът, взел си 100-те евро и си заминал.
    Ама всички се разплатили помежду си. :-)

    ОтговорИзтриване
  8. :)) Разбира се!
    Исках да пусна нещо за закуска, но пропуснах момента. Дано да успея в събота сутрин :)!

    ОтговорИзтриване
  9. И моите роднини, откъм дядо ми са бежанци..
    Явно е бил нещо много популярно, щом всички го помнят и говорят..Има и едни кравайчета ,дето се киснат във вряла вода, ама откакто почина баба ми и ...няма кой вече ...

    ОтговорИзтриване