А ето и първите три предложения за трапезата. Те вече бяха описани в един друг блог, но май мястото им е тук:
- Намираш голяма глава стар кромид лук, парче сланина, ръчен хляб - може и „заводски“, но в никакъв случай диетичен; сол и чубрица. Обелваш голямата глава стар кромид лук (може и да не я белиш - ако домързи, но люспите - все пак, не са ядливи); поставяш между две дъски - може и кухненски, и с няколко силни, точни и ловки удара с юмрук смачкваш до неузнаваемост; посоляваш; сланината нарязваш на тънко; отчупваш парче хляб, поръсваш с чубрица, меткаш отгоре парченце сланина, парченце лук, лапваш и така... до изчерпване на количествата. Това е!
Тъй хапва туй нещо
slavuncho, а
Кръстю предлага:
- Пастърма със стар чесън. Хубаво е пастърмата да се нареже на тънко, след това да се начука и претопли малко..Сол не трябва, хлябът- желателно да е домашен ,а виното - мавруд ...
- Препечена филия ,натрита с чесън и намазана със свинска мас и поръсена със шарена сол...За пиене- може зелева чорба със ситно накълцан праз и малко лют пипер...
"Обелваш голямата глава стар кромид лук (може и да не я белиш - ако те домързи, но люспите - все пак, не са ядливи)"
ОтговорИзтриванеАз мисля, че той целият не е ядлив...:-)
Ще се присъединя, аз до пастърмата, ти до чесъна... Виното по средата:-)
:) Въпрос на вкус, но по едно няма спор - миризливичък е, меко казано. Такива са си луковете...
ОтговорИзтриванеВъпреки това, предпочитам кромид, праз, чесън пред антибиотици, терафлу и т.н.
Разбира се, „етикета“ не ни позволява да щъкаме подлучени между себеподобните, но защо ли подпийнали може?!
За виното спор няма! След кучето то е най-добрият приятел на човека. Още Омар Хайям го е казал! Май не беше той, но... важно е усещането :)))
ПП. Ако искаш да се присъединиш около трапезата дай някакъв мейл за покана.