четвъртък, 24 декември 2009 г.

Питка и жито

Ето какво правя аз на Бъдни вечер.
Слагам 9 ястия, колкото са месеците на бременността (вероятно заради склонността ми да смесвам езически и християнски ритуали J)
На масата слагам варено жито, питка с пара, варен боб, пълнени чушки, сърмички, тиквеник, в една паница лук и чесън, в друга – орехи и плодове (ябълки, дюли, круши), в купичка мед.
По средата на масата слагам паничка със сурово жито и забодена в него свещичка. Паля свещичката, паля си и тамяна в кадилничето. Прикадявам масата и моите хора и си мисля хубави неща. После прикадявам къщата, двора, портата и поради липса на друг добитък – кучето. После си загасям кадилничето.
Мъжът ми разчупва питката. Слагам първото парче на иконата на Богородица, хвърлям лъжичка жито в огъня, загасям си свещичката и започваме да вечеряме. Свещичката пазя за третата кадена вечеря. Като си похапнем се местим с виното на друга маса, а храната оставяме до сутринта. Детенцето пие вода от ошаф.
Ей това е при нас. Правя това, което съм запомнила от баба си. Не съм запомнила всичко, но все пак е нещо. Може ако си имате дръвчета в двора да сложите и стиски слама по масата за украса. Ние понеже имаме и аз се грижа за тях, прибирам сламата и я окачвам по тях за Гергьовден – изключително уважаван от мене празник.

В боба, чушките и сърмичките няма нищо ново. Само, че сърмичките не ги варя в тенджера на котлона, ами във фурната. Нареждам плътно лозови и зелеви сърмички в останалата електрическа тенджера, дето й се загуби капакът с реотаните (Славунчо, не може да не ги помниш тия :-) ), слагам вода и слагам във фурната. Стават много вкусни. Ще напиша как правя аз питката и житото. Макар, че и в тях няма нищо особено.

Варено жито.
Сварявам рано сутринта житото докато се поразпука. После го слагам в гивгира и го измивам добре със студена вода да не лепне. Постилам на маса, която няма да ползвам голяма хавлиена кърпа, отгоре слагам тъкана кърпа (или чаршаф) и разстилам отгоре житото на тънко. Оставям го дъ съхне 5-6 часа докато си гледам другата работа. Обикновено варя половинка жито, защото моите много го обичат. Като изсъхне го събирам с лъжица и го слагам в купата. Слагам около 1 шепа галета (винаги го правя на око и не зная точно колко. Този път ще засека), ситно настърганата кора на един лимон, около 1 чаена чаша счукани орехи и пудра захар на вкус. Първо разбърквам житото с галетата. После слагам всичко останало и разбърквам отново. Ако не обичате много сладко, внимавайте със захарта . слагайте по малко докато ви хареса. Накрая отгоре поръсвам пдра захар и канела през цедака за чай, за да е ситничка.

Питка.
1 блокче мая
2 чаени чаши топла вода
1 супена лъжица сол
1-2 супени лъжици захар
2 супени лъжици оцет
3-4 супени лъжици олио
Около 1 кг брашно

Разтварям маята в една чаена чаша топла вода (да не е гореща, защото се пресича маята). Поръсвам със захарта и оставям маята на топло в стаята да втаса 10-тина минути. През това време пресявам брашното два пъти в тава. Правя по средата кладенче и слагам вътре още една чаша топла вода, маята, солта, оцета и олиото. Полекичка замесвам меко тесто (да лепне по ръцете). Покривам тестото с кърпа и го оставям да втаса 40-50 минути (внимавам да не превтаса, защото после питката не се навдига). Като втаса го помесвам пак. Отделям две малки топчета и останалото разделям на три топки. Разточвам ги поотделно с диаметър около1 педя и дебелина 1 см. След това мажа първата кора с маргарин, слагам отгоре втората кора, намазвам и нея с маргарин и слагам отгоре третата. Разточвам ги заедно с диаметър около 2 педи. Намазвам пак отгоре с маргарин. Нарязвам на 16 парчета като торта. Слагам едното отделено топче в средата на намазаната тава за печене (добре е да е по-дълбока) След това всяко от нарязаните парчета завивам на фунийка така: полукръгчето оставям към мене, а върхът на триъгълничето сочи направо. Хващам лявото ъгълче и започвам да завивам на фунийка, като левият ръб е винаги прав. (като я направя ща приложа снимки :-) ) Нареждам фунийките в тавата, като връхчето сочи към топчето в средата, а широката част към края на тавата. Между тях оставям разстояние. Замесвам второто отделено топче на по-твърдо тесто и от него правя кръст за средата, цветенца, слънчица и пр. за украса. Налепвам ги отгоре и оставям пак да втаса 10-тина минути. После слагам във фурната. Отгоре може да се поръси със сусам, може с разреден във вода медец и т.н. Пече се на 180-200 градуса. Като я извадя поръсвам с вода и завивам с кърпа.

! Когато не сме в пости я правя по същя начин, само че вместо две чаши вода слагам 1 чаша вода, в която е разтворена маята и ½ чаша прясно мляко и ½ чаша кисело. Тогава не слагам оцет. Освен това в кладенчето слагам и 3 цели яйца и един белтък, между трите кори мажа с масло, а не с маргарин, а на последната голяма кора като намажа с масло поръсвам и натрошено сирене. Най-отгоре мажа питката с отделения жълтък.

С една дума – женска работа :-)

Весели празници на всички! :-)

3 коментара:

  1. Благодаря за идеята!
    Бях забравил, но ме подсети. Никога не сме правили лозови и зелеви сърми заедно и все се каня и забравям...
    Днес ще стане! :)))

    ОтговорИзтриване
  2. :) За разчупването на питата у нас остана един обичай от свекър ми, за който не съм убедена, че изначално е бил ориентиран към този празник, но така или иначе го правим: обръщаме я наопаки, правим плитък разрез на кръст, преливаме го с вино и най-възрастната семейна двойка я разчупва на две през масата. Който отчупи по-голямото парче, той ще командва в къщата през годината :)). Докато свекър ми беше жив, те със свекърва ми разчупваха цялата пита, а ние с мъжа ми повтаряхме с едно от парчетата.
    А майка и казва пита "слънце" на описаната от теб. Може да не е едно към едно, но и ние я правим. Освен че е изключително вкусна, е и красива. Ще чакаме снимките:).
    Весели празници!

    ОтговорИзтриване
  3. Помня, как да не помня :) Майка ми правеше чудеса в нея - от кекс до кисело зеле!
    Като се загуби капака или изгоря за пореден път - не помня вече, „дъното“ стана прекрасна хранилка за добитъка, както казваш :). Никога не съм гледал дребни кучета и тази копанка им идваше тамън :)
    А за това, което правиш, какво да кажа? Завиждам ти, най-благородно, разбира се!
    Весели празници!

    ОтговорИзтриване